Въпрос, който много любители на суши се чудят, е дали има разлики между начина на приготвяне и сервиране на суши в родината му Япония в сравнение със сушито, предлагано в западния свят. Някои копнеят за по-традиционно суши преживяване, докато други са просто любопитни дали наистина ядат „японска храна“, когато излизат за суши.

Японската кухня е далеч по-широка от това, което откриваме в ресторантите в западния свят, но една от основните разлики в стила на суши е оскъдността на рулата в сравнение с другите начини за ядене на суши. Когато мислите за американско суши, типичното руло е рулото от авокадо. Това всъщност е скорошно творение (като се има предвид обширната история на сушито), което се появява през 60-те години в Калифорния, когато суши готвач осъзнава, че може да замести скъпия тон с мазния вкус и текстура на авокадото. Когато осъзнаете колко широко разпространено е такова руло в Америка, започвате да разбирате огромните разлики в японското суши, за разлика от разпространението на суши в световен мащаб.

Американското суши е почти различна група храни от традиционното суши. И така, какво се дължи на огромните разлики? Регионалните вкусове и културните различия са до голяма степен източникът. Когато японското суши е деликатен баланс на вкусове, западните вечерящи предпочитат смели вкусове и силни цветове, което обяснява популярността на руло като „Филаделфийско руло“, което включва сьомга, авокадо и крема сирене. Това е тарифата, която никога не бихте намерили в традиционен японски суши ресторант! Местната кухня неизменно ще има рула, оформени с местни вкусове и съставки.

разликата

Етикетът е друг аспект, при който опитът с яденето на суши се различава. В Япония сушито се възприема много като артас, колкото и като храна, а готвачът е художникът. Добавянето на уасаби към перфектно подготвена и балансирана ролка би приличало на закупуване на картина и след това добавяне на няколко собствени „завършващи щриха“ пред художника. Докато западният свят обича своите подправки, отстрани няма да видите автентично суши, поднесено с уасаби, а само маринован джинджифил, който се използва за прочистване на небцето между различни хранителни продукти и соев сос (шою). Сашимито би се сервирало със соев сос, но не би се използвала обичайната западна практика да се разбъркват уасаби и соев сос заедно. Само главата, когато се наслаждавате на нигири в традиционна среда, не забравяйте да обърнете сушито, преди да го потопите в соев сос. Нека само рибата докосва соевия сос, тъй като сосът ще влоши вкуса и структурата на ориза.

Тази статия не се опитва да прокламира превъзходството на традиционното суши. Различните култури имат различни вкусове в сушито и аз лично обичам ролите в Калифорния, както и ролките от БК, които са приготвили кожата на сьомга в сладък сос и никога не биха могли да бъдат намерени в Япония. Просто е да се покаже, че западното суши не е толкова японска храна, колкото е вдъхновено от японската кухня, и че има големи разлики между сушито, което бихте получили в западните страни, и сушито, което бихте сервирали в Япония. Добър апетит!