Бодибилдингът може да осигури невероятни ползи, променящи живота, но дори твърдите повдигачи често изчезват с течение на годините. Ще останеш ли във фитнеса след 20 години? Изпробвайте се тук.

откажете когато

Много от вас, които четат това в момента, вероятно са в тийнейджърска възраст или в началото на 20-те години. Точно сега се занимавате с културизъм, избухвате от ентусиазъм, за да превърнете тялото си в мускулесто чудо. Не можете да си представите някога да се откажете и имате акаунт в социалните медии, пълен с мемовете, за да го докажете.

Но студената, твърда истина е, че само част от вас ще продължат да тренират усилено след 10 години. И само малка част от тази фракция ще продължи да удря желязото след 20 години. Повечето от вас ще се откажат по редица причини и ще изглеждат точно като обикновен човек: слаби, дебели, слаби или просто нормални. Точно така шансовете се разклащат.

Докато пиша това, съм на ръба да навърша 47 години. Започнах да се забърквам с тежести около 12 или 13-годишна възраст и малко след като навърших 14 в началото на девети клас, реших, че ще продължа да бъда ангажиран и последователен при вдигането, докато сериозно не усъвършенствам 95-килограмовото си тяло. Много други деца, които познавах, се занимаваха с вдигане на тежести - най-вече преси и къдрици, разбира се. По времето, когато завърших 135 паунда, повечето от тях бяха загубили интерес. След това, през 20-те си години, намерих цяла нова общност от културисти, с която да тренирам и да се състезавам. Това беше откровение.

И все пак, няколко десетилетия по-късно, повечето от тях отдавна са изоставили сериозното обучение. Мнозина не тренират по никакъв начин от години. Какво стана? Същите неща, които ще ви се случат в крайна сметка. Но като се подготвите преди време, можете да погледнете тези ситуации в очите и да настоявате.

Ще се откажете ли, когато болката дойде?

Ако тренирате достатъчно тежко и тежко, дори и при задълбочени загрявки и добра форма, пак ще пострадате. Ще имате момент „не се чувствах добре“ в долната част на гърба, раменете или друга подобна деликатна част от тялото и раздразнението неочаквано ще продължи по-дълго от ден-два. Ще получите разкъсване на мускулите, навяхване на ставите или ще изпитате хронична болка в лумбалната част на гръбначния стълб, бедрата, раменете, коленете или лактите поради проблеми като удар на ставите, наранявания на меките тъкани, артрит или други възпаления. Ще се случи.

Лично аз вероятно съм ранил долната част на гърба си над 100 пъти от първата инстанция на 18-годишна възраст, разкъсал съм мускул на трицепса, претърпял съм операция на рамото за облекчаване на удар и съм имал напреднал артрит и на двете рамене. Трябваше да адаптирам тренировките си към всички тези ситуации, което обикновено означаваше да се откажа от определени упражнения и да отида много по-леко на другите.

Но това е само половината от историята. Нараняванията са също толкова предизвикателни психологически, колкото и физически, може би дори повече. Когато не можете да тренирате или не можете да тренирате по начина, по който искате, това може да бъде разочароващо и депресиращо. Просто попитайте Бранч Уорън, чийто списък с наранявания изложих в статията „На какво могат да ви научат великите културисти“. Загубата на размера и силата, които сте работили толкова много, също е опустошителна, дори ако знаете, че можете да си я върнете в крайна сметка. Не е лесно да вярвате, че нещата ще се оправят с времето и търпението.

Ще изпитате това. Ще напуснеш ли?

Ще се откажете ли, когато целите ви се разтворят?

Много малко от вас някога ще могат да изглеждат като момчетата на кориците на списанието или на сцената на Мистър Олимпия, без значение колко дълго и упорито тренирате или колко рискове сте готови да поемете по пътя си. Можете да направите всичко както трябва и най-големите ви цели все пак може да се окажат едновременно нереалистични и непостижими.

Бях напълно невеж в това като тийнейджър, когато се влюбих в културизма. Спомням си живо, че бях на 18 години, загледан в снимките на моя идол, шампион на Арнолд Класик и трикратен подгласник на господин Олимпия Рич Гаспари, и бях абсолютно сигурен, че ще изглеждам точно като него след година! Тук натискам 50 и все още не съм изглеждал като The Dragonslayer в разцвета на силите си.

Всички ние имаме специфичен генетичен план, с неща като костна структура и мускулна форма и привързаности предварително. Можем и трябва да се възползваме максимално от това, което сме получили от родителите си, но не можем да променим генетиката си. Генетиката да бъдеш шампион по културизъм дори на местно ниво е, най-малкото, рядка. И въпреки това, което всеки, който търгува с наркотици или вещества със сиви зони, би искал да вярвате, само културисти с невероятно специална генетика могат да изглеждат като състезател на г-н Олимпия.

Така че вероятно никога няма да изглеждате толкова голям и странен, колкото мечтаете. Ще напуснеш ли?

Ще се откажете ли, когато печалбите спрат?

Всеки сериозен вдигач си спомня онази невероятна „фаза на медения месец“, когато печалбите бяха стабилни и значителни. Няма нищо друго като него. Беше невероятно! И тогава всичко свърши.

Без да ровите прекалено много в учебниците за упражнения, тренировките като културист ви шокират системата, която принуждава тялото ви да се адаптира към новия стрес, като в крайна сметка дава сигнал на мускулите да станат по-големи и по-мощни. Но рано или късно - а това може да отнеме шест месеца или две години - тялото ще свикне с тренировките и вашите успехи ще се забавят до пълзене.

За съжаление става по-лошо. Рано или късно ще срещнете дълги периоди на плато резултати. Колкото и да се опитвате, месеци наред няма да спечелите и грам нов мускул. Ако приемем, че промените нещата и сте на едно място с вашата почивка, хранене и добавки, в крайна сметка отново ще видите напредък. Но за повечето хора е много трудно да продължат да полагат усилия ден след ден, месец след месец, без да виждат награда за тези усилия.

С течение на годините тези участъци ще бъдат по-дълги. Ще изглежда така, сякаш всяка надежда е загубена, а натискането ще изглежда безсмислено. Гарантирам ви, че ако тренирате достатъчно дълго, тези фази ще се случат. Ще напуснеш ли?

Ще се откажете ли, когато никой друг не го интересува?

В момента никой не мига, ако ходите всеки ден на фитнес и се прибирате потни, жилисти и набъбващи протеини. Но какво ще кажете за 10 години след това?

По някое време някои хора ще ви обезкуражат да преследвате целите си или ще ви се подиграват, че първоначално ги имате. Те ще ви омаловажат и ще кажат, че сте плитки и нарцистични, че сте вложили толкова много време и усилия в изграждането на тялото си. Хората няма да ви дадат кредит за вашата упорита работа и ще отхвърлят резултатите ви като чисто плодове на незаконни наркотици, дори ако никога не докосвате нещата. Те ще ви уверят, че всичките ви мускули ще се превърнат в мазнини. Те ще ви кажат, че познават най-добрия приятел на чичо на брат на чичо, който е 10 пъти по-голям и по-силен от вас. Те ще ви кажат колко нездравословно е вашето преследване на по-големи мускули, дори докато те сами пият, пушат и са с наднормено тегло.

Но това са само хейтърите. Други хора - хора, които обичате - просто няма да ви насърчат, признаят вашия напредък или ще похвалят вашата отдаденост. Просто няма да им пука. Ще напуснеш ли?

Ще се откажете ли, когато животът се случи?

Лесно е да се каже „обучението е живот“, но след това един ден животът се намесва и ви напомня какъв е в действителност.

Може да се наложи да работите 60 или повече часа седмично, за да издържате семейство. Възможно е да успеете да заспите пет часа всяка вечер поради работа, училище или родителски изисквания. Може да прекарвате осем часа на работа всеки ден и още три пътувания до и от работа. Намирането на време за тренировки и правилното хранене ще бъде огромно предизвикателство. Може да се наложи да се грижите за дете с увреждане, болен партньор или застаряващ родител.

Културизмът ще изглежда невъзможна задача пред всичко това. Ще напуснеш ли?

Защо не съм се отказал, а и ти не трябва

Поради всички тези причини повечето хора се отказват. Аз Сблъсквах се с повечето от тези препятствия и препятствия през последните 30 години, но отказът никога не беше опция. Тъй като Бог ми е свидетел, нито веднъж не съм го обмислял.

Защо упорствах? Мисля, че има много общо с факта, че културизмът никога не е бил само за резултатите. Никога не ставаше дума за мускулите. Не, културизмът беше навикът, който ми даде структурата и дисциплината, които успях да приложа в други области в живота си. Това ми даде увереност. Бодибилдингът ме научи как да си поставям цели и да следвам постигането им чрез упорита работа и упоритост. Бодибилдингът осигуряваше освобождаване от стреса, когато се сблъсквах с проблеми като проблеми с брака или смъртта на родителите и сестра ми.

Разбира се, в моя случай бодибилдингът също ми даде кариера във фитнес индустрията. Но няма съмнение, че ми плати повече в нематериални, отколкото в долари. Без значение кой сте, културизмът може да бъде невероятно пътешествие на самооткриване и лична трансформация.

Независимо дали сте на 15 или 50, независимо дали сте започнали да тренирате миналата седмица или преди 20 години, настоявам да не се отказвате - без значение какво. Няма да съжалявате.