Основни продукти за вкъщи

  • Полип на дебелото черво е маса тъкан от вътрешната стена на дебелото черво, която излиза в „тръбата“ на дебелото черво.
  • Повечето видове рак на дебелото черво възникват от полип; обаче само много малък процент полипи на дебелото черво стават рак.
  • Полипите могат да бъдат широко групирани в такива, които НЕ се превръщат в рак (не-неопластични полипи) и такива, които МОГАТ да се превърнат в рак (неопластични полипи).
  • Полипите могат да бъдат открити чрез скринингови тестове за рак на дебелото черво, включително колоноскопия.
  • Премахването на полипи, които могат да прогресират до рак, намалява риска от рак на дебелото черво с до 80%.

Какво е дебелото черво?

Дебелото черво е тръба с дължина около 5 до 6 фута, която след това се свързва с около 6 инча от ректума и накрая завършва с ануса. Точната дължина на дебелото черво е силно различна от отделния индивид. Дебелото черво и ректума съставляват последната част на храносмилателния тракт, която включва устата, хранопровода, стомаха, тънките черва и дебелото черво.
Дебелото черво има няколко части (в реда, по който изпражнява изпражненията): слепото и възходящото дебело черво (от дясната страна), напречното дебело черво (преминава през корема), низходящото дебело черво (от лявата страна) и сигмоидната дебело черво. Цекумът се свързва с тънките черва, докато сигмоидното дебело черво се свързва с ректума. Функцията на дебелото черво е да променя течните отпадъци в твърди изпражнения. Изпражненията могат да прекарат от десет часа до няколко дни в дебелото черво, преди да бъдат изхвърлени през ануса.

всичко

Какво е полип на дебелото черво?

Полип на дебелото черво е маса тъкан от вътрешната стена на дебелото черво, която излиза в „тръбата“ на дебелото черво. Често срещани са полипите на дебелото черво, които се срещат при повече от 25% от хората на възраст над 60 години.

Полипите обикновено не причиняват никакви симптоми, но могат да причинят кървене или, ако са много големи и са прогресирали до рак, частична или тотална обструкция на червата. Кървенето може да бъде очевидно при изпражнения или окултно (което означава, че пациентът не може да го види) и може да доведе до желязодефицитна анемия (нисък брой на червените кръвни клетки). Чревната обструкция може да причини гадене, повръщане, подуване на корема (подуване на корема) и силна коремна болка. Неразрешената чревна обструкция може да доведе до перфорация или разкъсване на стената на дебелото черво, което може да бъде животозастрашаващо, ако не се лекува незабавно.

Какво причинява полипи на дебелото черво?

Полипите на дебелото черво се развиват поради комбинация от екологични и генетични фактори. Някои фактори, за които се смята, че увеличават риска от полипи на дебелото черво, включват диета с високо съдържание на мазнини, диета с високо съдържание на червено месо и вероятно тютюн, тютюнопушене и затлъстяване. Полипите са по-чести с напредването на възрастта. Полипите и ракът на дебелото черво при членовете на семейството могат да увеличат риска и тази история трябва да бъде обсъдена с доставчиците на здравни услуги.

Как се диагностицират полипите?

Има няколко теста, които могат да се използват за откриване на полипи и най-често използваният тест е колоноскопията.

Как са свързани полипите с рака на дебелото черво?

Повечето видове рак на дебелото черво възникват от полип; обаче само много малък процент полипи на дебелото черво стават рак. Ето защо е важно да се разберат различните видове полипи и специфичните рискови фактори, които увеличават шанса те да прогресират до рак.

Полипите могат да бъдат групирани най-общо в такива, които НЕ се превръщат в рак (не-неопластични полипи) и такива, които МОГАТ да се превърнат в рак (неопластични полипи). Има някои характеристики, които позволяват на гастроентеролога да определи дали полипът е неопластичен или не-неопластичен и въз основа на това дали трябва да бъде биопсиран или не.

Какви са различните видове полипи?

Полипите могат да бъдат класифицирани като неопластични (аденом), което означава, че имат потенциал да се превърнат в рак и не-неопластични (хиперпластични), което означава, че нямат потенциал да се превърнат в рак. Те могат да бъдат описани и по формата си: приседнали (плоски), надупчени (с дръжка) и плоски или „депресирани“.

Неопластични полипи

Неопластичните полипи са тези, които нямат потенциал да се превърнат в рак. Те могат да се видят в различни клинични условия и са много разнообразна група несвързани лезии.

  • Хиперпластични полипи представляват по-голямата част от полипите на дебелото черво. Те традиционно се включват в не-неопластичната категория. При някои пациенти обаче хиперпластичните полипи могат да бъдат свързани със синдром на хиперпластична полипоза, което ги прави с по-висок риск от полипи. Този синдром се определя от броя на хиперпластичните полипи, техния размер и местоположение, но е рядък.
  • Възпалителни псевдополипи изобщо не са наистина полипи. Те се образуват, когато язви в дебелото черво зарастват, оставяйки лигавицата (лигавицата на дебелото черво) в полипоподобна конфигурация. Те могат да бъдат единични или многократни и могат да станат много големи. Възпалителните псевдополипи могат да се развият при всяка форма на тежък колит, включително болест на Crohn, улцерозен колит и исхемичен колит. Докато възпалителните псевдополипи нямат злокачествен потенциал, те трябва да бъдат разграничени от подобни на появяващите се предракови лезии.

Неопластични полипи

За разлика от неопластичните полипи, неопластичните полипи са тези, при които съществува риск от развитие на рак. Всички неопластични полипи предразполагат индивида към вид рак, наречен „карцином“. Тези полипи се отличават с външния си вид под микроскоп.

Може да увеличи интервал до 5 години, ако първата колоноскопия е нормална или с нисък риск