Вътрешните хемороиди са разположени над назъбената линия, а външните хемороиди са разположени под назъбената линия.

хемороиди

Свързани термини:

  • Хемороид
  • Тромбоза
  • Пролапс
  • Анален канал
  • Ректално кървене
  • Лезия
  • Дефекация
  • Хемороидектомия

Изтеглете като PDF

За тази страница

Долно стомашно-чревно кървене и тежка хематохезия

Густаво А. Мачикадо, Денис М. Йенсен, в Енциклопедия по гастроентерология, 2004

Вътрешни хемороиди

Хемороиди

Патофизиология

Вътрешните хемороиди се считат за нормални съдови възглавници, съдържащи богата артериовенозна мрежа Loder et al (1994). Те присъстват при раждането в три отделни маси и, частично запушвайки ануса, допринасят за континенция. Тези съдови възглавници излизат в лумена, където са подложени на натиск надолу по време на дефекация. При хемороидна болест мускулните влакна, които закрепват възглавниците, се отслабват, хемороидите се плъзгат, претоварват, кървят и в крайна сметка пролабират или изпъкват в аналния канал. Предполага се, че хемороидите не са свързани с хроничен запек Johanson and Sonnenberg (1994) .

ХЕМОРОИДИ

ИЗБОР НА ПРОЦЕДУРА

Вътрешните хемороиди се управляват въз основа на класификацията на пролапса (фиг. 2-2). Като цяло три основни фактора ще подобрят хемороидалното състояние. Първо, намаляването на напрежението при изпражненията облекчава натиска върху хемороидите. Вторият фактор е премахването или унищожаването на излишната лигавица и хемороидалните тъкани. Трето, ако се създадат белези за фиксиране на съседните тъкани, пролапсът може да бъде ограничен или предотвратен.

Най-общо омекотителите за изпражнения могат да се използват при лечението на всякакъв вид хемороиди. Този избор обаче може да бъде основният начин на лечение на хемороиди от първа степен и леки хемороиди от втора степен. Модификацията на диетата е единственото лечение, използвано при приблизително 50% от пациентите на автора. Диетите с високо съдържание на фибри насърчават обемисти, меки изпражнения, които намаляват количеството напрежение, необходимо за постигане на движение на червата.

Хемороиди от втора степен и леки хемороиди от трета степен могат да бъдат лекувани чрез фиксиращи процедури, които унищожават незначителни количества тъкан и създават белези за фиксиране на тъканите. Същите процедури могат да се прилагат и при по-голяма степен на пролапс при пациенти в напреднала възраст и високорискови пациенти. Процедурите за фиксиране включват склеротерапия, лигиране с ластик, инфрачервена фотокоагулация, криодеструкция, лазерно изпаряване, монополярна електрокаутеризация и биполярна електрокаутеризация.

Предпочитаните процедури за фиксиране включват лигиране с ластик и инфрачервена фотокоагулация поради лекотата и удобството за постигане на фиксирането чрез тези процедури (Фиг. 2-3 до 2-6). В лигирането на гумена лента е използван специален пистолет, върху който е монтиран ластик и от който може да се освободи чрез спусъчен механизъм. Този пистолет, който има цев на върха, върху която е поставена гумената лента, позволява изтеглянето на хемороидалните тъкани чрез форцепс в цевта. Освободената лента обхваща тъканта, която след това се разпада, създавайки некроза в основата си и впоследствие белег.

Процедурата може да се извърши лесно в клиниката. Вмъква се и се изтегля аноскоп, за да се позволи инспекция на хемороидалните колони. Избира се най-голямата хемороидална колона. Наблюдава се назъбената линия и точка се избира на 2 до 3 cm близо до тази точка. През цевта на пистолета се прекарва форцепс и хемороида се дразни в цевта. Нанасянето на ластик може да бъде последвано с инжектиране на 0,25% бупивакаин с 1: 200 000 разтвор на епинефрин в лигираната тъкан. Малък обем локална анестезия може да намали дискомфорта, който съпътства лигирането на гумената лента; освен това подутата тъкан предпазва ластикът от плъзгане. Поставя се една гумена лента и пациентът се наблюдава за ефекта. Ако има незначителен дискомфорт, се прилага друга лента. Преди процедурата на пациента се казва, че може да са необходими четири до шест ластика преди облекчаване на симптомите. Срещите са насрочени с интервал от около 1 месец, което позволява изцеление и време на пациента да реши дали симптомите са облекчени.

Инфрачервената фотокоагулация е бърза процедура, причинява малко болка и е евтина. Приложенията за инфрачервена фотокоагулация трябва да се прилагат много над назъбената линия в областта, където сензорните влакна са минимални (фиг. 2-5). Не бива обаче да се рекламира като безболезнена процедура, тъй като на практика всеки пациент усеща някаква първоначална топлина при включване на инфрачервения фотокоагулатор, обикновено за 1 секунда. Обикновено коагулаторът се прилага върху четири места на всяка избрана колона: една на върха, една в средната част на хемороидалната колона и по една от дясната и лявата странична страна между двете по-горе споменати точки.

Инфрачервеният фотокоагулатор е най-ефективен при хемороиди, които имат фини серпигинозни венули на повърхността на колоните. Тези малки кръвоизливи могат да бъдат заличени от тази форма на кърмене с минимални разходи за време и пари.

По принцип хемороидите от трета и четвърта степен изискват оперативна процедура, включваща изрязване на тъкан, която води до добре оформен линеен белег за фиксиране на по-големи снопчета тъкан (фиг. 2-7). Официалната хемороидектомия, извършена с лазер или със стандартни режещи хирургически инструменти, осигурява най-добрата линейна фиксация. Освен това тези процедури позволяват отстраняване на колоните от хемороиди и приспособяване на аналната кожа, което води до гладка повърхност.

Оперативното лечение е запазено за пациенти с големи степени на пролапс. В болничния център във Вашингтон тази процедура обикновено се извършва амбулаторно в амбулаторно хирургично отделение. Традиционно пациентът е бил хоспитализиран за около 4 дни и е държан, докато не е направил първото изхождане. В този период на съзнание за разходи е трудно да се оправдае задържането на пациент в болница дори един ден за този тип аноректална процедура. За да се извърши хемороидектомия успешно в амбулаторни условия, трябва да се получи информирано съгласие на пациента, предшествано от внимателно обяснение на предоперативните, оперативните и следоперативните курсове. Освен това, по време на следоперативния период лекарят трябва да бъде лесно достъпен, за да отговори на въпроси и да се справи с усложненията.

След затваряне, допълнителни 0,25% бупивакаин с епинефрин се инжектират по ръбовете на разрезите за дългосрочно облекчаване на болката. Проста външна превръзка се прилага за събиране на всякакво разливане на слуз или кръв. По-конкретно, не се поставя интраанална опаковка. Аноректалното опаковане може да е отговорно за изразения спазъм, болка и следователно задържане на урина. Вижте Фигура 2-2 за преглед на лечението на вътрешни хемороиди.

През последните години беше въведена нова технология: Проектиран е кръгъл телбод за приложение на нивото точно над вътрешните хемороиди. Този телбод изрязва кръгъл сегмент на лигавицата и субмукозата, което води до кръгов белег. Безопасността и ефикасността на тази техника изискват проверка на времето; обаче цената на телбода значително увеличава цената на процедурата. Имаше ранни съобщения за кървене и сепсис, но с опит тези нива на усложнения са намалени. Положителният ефект от процедурата е значително намаляване на болката.