В началото имаше едноклетъчни бактерии. Те бяха единственият живот на земята в продължение на милиарди години, след това се развиха по-големи клетки, след това многоклетъчни организми и след това растения и животни. Но бактериите никога не изчезнаха и всички организми, включително и ние, хората, трябваше да се научим да живеем с тях. Днес уроците, които ни преподават, могат да променят траекторията на човешкото здраве за поколенията.

бактериите

Когато бактериите бяха открити за първи път преди повече от три века, най-голямо внимание беше насочено към тези, с които се борихме, които причиняваха заболявания като холера, коремен тиф и туберкулоза. Чрез ваксини и антибиотици постигнахме невероятен напредък в побеждаването на тези напасти. Сега, чрез комбинираните инструменти за секвениране на ДНК и компютърно базиран анализ, имаме първо приближение на безброй други бактерии, с които си сътрудничим ежедневно.

Нашият микробиом е разнообразен набор от микроби - бактерии, както и вируси, гъбички и протозои - които са повече или по-малко уникални за всеки от нас. Сега разбираме, че много от тях са наследени, най-вече от мама, и това представлява приемственост на живота от хилядолетия назад. Знаем, че микробиомите на хората, живеещи в горите и саваните - които са имали малко от предимствата на съвременната медицина - имат много по-разнообразна микробиота от тези в индустриализираните страни. Тези сравнения категорично предполагат, че с модернизирането на света загубихме голяма част от нашето микробно наследство.

И има все повече доказателства, че тези промени са свързани с появата на съвременни заболявания като затлъстяване, диабет, астма, хранителни алергии и възпалителни състояния на червата и мозъка. Същият напредък, който ни направи по-здрави по някакъв начин, имаше неволни съпътстващи ефекти върху нашия древен микробиом, излагайки го на голям стрес. Тези постижения включват, наред с други, хранителни консерванти и най-важното - това, което отдавна използваме за борба с болестотворните бактерии: антибиотици.

Като общество сме пристрастени към антибиотиците. Те са чудесни лекарства за сериозни заболявания, но се използват все повече за лечение на все по-леки състояния, при които нетните им положителни ефекти са незначителни. Дори преходните експозиции на антибиотици, особено в ранния живот, могат да доведат до дългосрочни последици като затлъстяване - или, парадоксално, до повишен риск от инфекция през следващите месеци. Излагането на жени преди раждането на децата им може да доведе до последствия в следващото поколение, а излагането на възрастни може да увеличи риска от диабет, камъни в бъбреците и някои видове рак. Очевидно трябва да възстановим изгубените си микроби.

Междувременно с моите колеги работим за създаването на свод за микробиоти, където можем да запазим нашите микроби от предци за бъдещите поколения, преди много други важни да изчезнат. За щастие това, което научихме през последните години за микробиома, може да ни позволи да живеем по-съвместно с бактериите. В не толкова далечно бъдеще, например, педиатрите могат да изследват както бебетата, така и техните памперси, за да определят дали това бебе има идеална микробиота, въз основа на техните гени и други маркери. В противен случай те ще могат да администрират „липсващите микроби“, за да оптимизират здравната траектория на бебето.

За пълно използване на микробиома за терапия с истинска научна основа ще отнеме време; междувременно трябва да образоваме хората да избягват съвременните „змийски масла“, вариращи от така наречените пробиотици до картографиране на микробиоми, което всъщност не ви казва нищо.

Представете си, че е 1950 г. и някой ви казва: „Има ново поле там, което ще промени начина, по който правим нещата, как живеем ... и името на полето е„ електроника “. Днес виждаме колко широко е последиците от това са били, засягащи практически всички аспекти на съвременния живот. Ето как вярвам, че ще мислим за микробиома след няколко години; тя е толкова голяма - може би по-голяма - с потенциал да направи реални подобрения в нашето здраве.

Блазър е професор в университета Рутгерс и директор на неговия Център за усъвършенствани биотехнологии и медицина

Това се появява в броя на TIME от 04 ноември 2019 г.