• От колекциите
  • Изгледът на изследователя
  • Ранна медицина
    • Относно ранната медицина
    • Ресурси, свързани с ранната медицина
    • Бележки за сътрудници
  • Дигитални разработки
  • В библиотеката
  • Събития и посещения
22/12/2009

личността

Колотип по снимки на Е. Муйбридж. Библиотека на Wellcome 27769i

Много преди и много след като фотографът Eadweard Muybridge застреля и уби любовника на съпругата си майор Ларкинс в Сан Франциско през 1874 г., той никога не е бил далеч от противоречията. Горната снимка (кликнете върху изображението за уголемяване) е един от 781 колотипа в поредицата на Muybridge Animal locomotion (1887), а описанието на библиотеката на Wellcome привлича коментари от Шарлот Купър в нейния блог Obesity timebomb, както и от други, коментиращи на нейната публикация.

Записът в библиотеката на Wellcome за тази снимка (плоча на Muybridge № 268) описва темата като „Огромна жена, която става от земята“. След като разгледах коментарите, премахнах думата „гигантски“ от записа в каталога (извинете, извивки, одобрихте го!). Гаргантюа е името на (мъжки) гигант в книга от 16-ти век на Франсоа Рабле. Ако „гаргант“ трябваше да означава „гигант“, бих предпочел да използвам думата „гигант“, но не знаем, че тази жена беше особено висока и защо все пак да влачим в Рабле? Промених „гигантски“ на „затлъстели“, въпреки че някои няма да помислят за подобрение: защо изобщо да споменаваме нейния размер?

Една от целите да я опишем от гледна точка на нейния пол и телесна маса е да разграничим тази плоча от останалите 780 в поредицата. Снимките са предназначени да покажат как различните същества се държат в движение (широко определено) и някой, който има много телесна маса да носи, ще има малко по-различни двигателни процеси - или на обикновен английски, те ще се движат по различен начин - от някой с малка телесна маса. (Още повече с тази конкретна чиния, която показва как жената става от земята: има още една от нейните разходки). Както ще видим, размерът й беше фактор за избора на Мюбридж за модел.

Шарлот казва в своя блог:
Тя е описана като „гигантска“ в каталога и една от придружаващите ключови думи е „огромна“. Отново се чудя коя е тя, какво е усещането за нея да бъде снимана гола. Търся остатъците от нейната човечност, които са заличени от начина, по който тя е класифицирана от онзи, който е каталогизирал тези нейни снимки. Ужасен съм, макар и да не съм изненадан от нейното „Оставане“ в очите на анонимния библиотекар на снимки, който я е етикетирал, и че този начин да я видим тук е изграден като неутрален, научен, научен факт.”

и един от коментарите прави подобен въпрос:
„Последната снимка ме накара да се почувствам доста тъжна, защото тя завинаги ще бъде известна като „Търсене:„ дебела “. ‘По-скоро каквато и да е била тя.”

Не бихме ли искали всички да знаем нейната история! Коментарите обаче разкриват степента, до която каталогът не се обяснява сам по себе си. Полетата в каталожния запис са от три различни типа. Някои, напр. „Заглавие“ са просто транскрипции на думи в документа. Пример тук би било заглавието на публикацията на Александър Рос от 1646 г. (в отговор на една от Джон Уилкинс),

„Новата планета няма планета: или, земята няма звезда с пръчки: освен в главите на пръчките на Галилеяни. Тук от принципите на божествеността, философията, астрономията, разума и усета се твърди неподвижността на земята; истинският смисъл на Писанието в точката, изчистен; отците и философите се оправдаха; различни богословски и философски точки, и Коперник мнението му като погрешно, нелепо и нечестиво, напълно опровергано. В отговор на дискурс, че земята може да е планета.”

Като просто транскрибира това заглавие и го обозначава като „Заглавие“, каталогизаторът може лесно да предаде виждането на автора, че земята е неподвижна, без да изглежда, че я подкрепя.

Втори тип съдържа фактически твърдения, доколкото те могат да бъдат установени емпирично, като например размера на книгата или гравюрата, кой я е написал или създал, когато е възникнала и т.н. Дори полетата от този тип съдържат тълкувания или дори в някои случаи изкривяване на фактите, за да отговаря на конвенциите на базата данни. Например грешни дати на живот могат да бъдат съзнателно дадени за дадено лице, тъй като тези дати са установени в международните имена, които се поддържат в полза на всички библиотеки и техните потребители: всяка библиотека мога поставя различни дати в каталога си, но с риск компютърът да интерпретира втората форма като дати на различен човек (макар че начини за предотвратяване на това биха могли и вероятно ще бъдат въведени в базите данни на библиотеката).

В третия тип поле катализаторът описва работата със свои собствени думи. Тези полета (с етикет например „Описание“ или „Бележки“) са особено необходими за невербални документи като снимки или движещи се филми. Настоящите вътрешни насоки на библиотеката за добре дошли за тези области са както следва:

„Описанията са написани на британски английски език, създаден към момента на създаването им. Данните трябва да са разбираеми за повечето потребители на библиотеката Wellcome, които могат да четат британски английски. Езикът трябва да е кратък, анонимен по характер, да не е съзнателно пристрастен и прост в лексиката (обикновено се ограничава до думи в Сбития оксфордски английски речник, освен когато използването на технически термини е неизбежно, напр. Écorché).”

Тук има няколко проблема. Първо, на читателя на каталога не се казва кой от тези три типа данни се среща в кои полета на записа (макар че понякога човек може да предположи). Трябва да има „Какво е това?“ връзка за всяко поле, за да обясни какво се случва. Вторият проблем засяга особено третия тип данни. Трябва ли езикът да е безпартиен като между (например) расистка и нерасистка гледна точка?

Едър мъж председателства масата, докато други хора слагат стоки.
Библиотека на Wellcome 33088i

Ако човек погледне полета от третия вид, дори катализаторите, които стриктно следват указанията, не биха могли да представят затлъстяването или престъпленията, извършени от евреи, като „научен, научен факт“, както предполага Шарлот, или да твърдят, че те са изградени без принос от социални и исторически детерминанти. Именно тези неща, от които са изградени данните, „британски английски“ и Кратък оксфордски английски речник, са социални конструкции, както и построените от тях сгради като описания, включващи „затлъстяване“, „престъпления“ и „евреи“. Далеч от целта на научен факт, каталогизаторът ще иска да влезе до известна степен в съзнанието на Мюбридж и да измисли намеренията си. Така че нека да разгледаме как самият Мюбридж описва своите модели. Той го направи в локомоция за животни ... проспект и каталог с плочи, Филаделфия 1887, който е достъпен онлайн.

Мъжете обикновено се описват от гледна точка на техните професии и възрасти. Единият е „бивш спортист на възраст около шейсет години“, друг е „добре обучен член на държавната милиция“, а трети, който може да бъде идентифициран като художникът Томас Икинс, е „добре познат инструктор по изкуство“. Всеки модел има номер: за мъжете цифрите са дадени в смело тип, докато жените имат цифри с по-светъл шрифт (вероятно като по-изящни). Жените са описани по следния начин (изцяло):

„Женските модели бяха избрани от всички класове на обществото.
Брой 1, е вдовица, на тридесет и пет години, малко стройна и над средния ръст; 3, е женен и силно изграден; 4 да се 13, включително, 15 и 19., са неженени, на възраст от седемнадесет до двадесет и четири; от тях, 11. е стройна; останалите със средна височина и телосложение; 14., 16., и 93, са женени; 20., е неженен и тежи триста и четиридесет килограма.
Във всички случаи усилието е било да се изберат модели, които честно илюстрират как - по повече или по-малко грациозен или съвършен начин - се извършват движенията, отнасящи се до всекидневния живот.”

20, разбира се, е бившата „гигантска” жена. Така че обикновено се дава физическо изграждане и аз тълкувам семейното положение на жените като еквивалентно на професията за мъжете и/или може би възрастов показател, при който не е дадена възраст в години. Не се дават имена и други лични данни за двата пола, вероятно отчасти, за да се защитят моделите, отчасти защото имената не са от значение за движението на животните и отчасти защото те биха конкретизирали физиологичния урок, когато целта беше да се обобщи. Във всички случаи затлъстяването на жената беше очевидно важно за Muybridge и каталогизаторът трябва да се опита да представи този факт - по начин, който няма да причини ненужно обида.

Между другото, ключовите думи "търсене: мазнини" и "огромни", цитирани в един от коментарите в блога, не са в каталога на библиотеката на Wellcome, а в една от няколко бази данни, които вземат данни от каталога на библиотеката на Wellcome и ги пренасочват, в в този случай уебсайтът на Wellcome Images. Понастоящем промените в данните от каталога на библиотеката на Wellcome не предизвикват същите промени в уебсайтовете надолу по веригата, така че може да продължите да намирате термини във втория, които са премахнати от първия, и обратно.

Благодаря на тези, които коментираха: ако е удобно, можете да използвате и новия формуляр за обратна връзка „Коментари или корекции за този запис?“ което се появява в каталога на библиотеката Wellcome в края на всеки запис, както в този пример.

Междувременно през Нова година британците могат да очакват изложбата Muybridge, организирана от Галерията за изкуство Corcoran във Вашингтон, окръг Колумбия: тя ще пътува до Тейт Британия в Лондон, 8 септември 2010-16 януари 2011 г. и след това ще бъде показана в Музея за модерно изкуство в Сан Франциско от 26 февруари до 7 юни 2011 г. Eadweard Muybridge, няма да се измъкне от него, но кой би искал - освен майор Ларкинс?

[1] Констанс Харис, Начинът на живот на евреите: петстотин години отпечатани думи и изображения, Джеферсън, Северна Каролина 2008, стр. 122

[2] Британски музей, Каталог на политическите и лични сатири, кн. v, Лондон 1935, бр. 5468