Вторник, 26 януари 2016 г.

Нина Мартирис/NPR

близалки

Снимка от MGM Studios/Архивиране на снимки/Гети изображения

Актрисата Сю Лион яде близалка като Долорес "Лолита" Мъгла в сцена от Лолита, екранизацията от 1962 г. на романа на Владимир Набоков. Набоков използва пищно храната в писането си и акустичният афинитет между Лолита и близалки не е случайно.

Снимка от любезното съдействие на имението на Владимир Набоков

Владимир и Вера Набоков пред наетия си дом в Итака, Ню Йорк, през 1951 г. Там Набоков завършва автобиографията си и започва Лолита.

Като майстор на ексцентричната метафора, великият руско-американски романист Владимир Набоков използвал храната с цел ефект в писането си.

Имаше, например, една дума, която той използва, за да улови текстурата, оттенъка и блясъка на воднистите си зелени очи - „стриди“. И онзи блестящ образ в Лолита, на мотелски подове, излъскани със „златисто-кафявата глазура от пържени пилешки кости“, който по някакъв начин направи тези лъскави подове съучастници в мизерията на педофилията.

Но що се отнася до храненето, той наистина не можеше да бъде притеснен.

Парадоксалната връзка на Набоков с храната - разкошното й използване като писател и спокойното му безразличие към нея като ядец - е ясно очевидна в наскоро публикуваните Писма до Вера, колекция от посланията, които той написа на любимата си жена над 50 години. Почти всяко писмо в тази феерична и палава колекция е страстно любовно писмо, адресирано до неговите скъпи Мотикини, Муси, Пухуми, Кити-Котка, Кидлет и порой от други умиления, които той измисли.

Вера беше първият читател, редактор, машинопис, агент, архивист, муза, защитник (носеше пистолет в чантата си), шофьор и гофер. Но готвенето не беше част от този завършен арсенал. Супата на Кембъл често беше вечеря в къщата на Набокови.

Не че някой се оплакваше. Както Набоков каза на колегата си романист Джеймс Салтър, той не придаваше „твърде голямо значение на храната и виното“.

Това е комично очевидно в писмата, които той пише до Вера през лятото на 1926 г., когато, година след като са се оженили, Вера, страдаща от депресия, загуба на тегло и безпокойство, е приета в санаториум в Швейцария.

През следващите два месеца Набоков спази обещанието си да й изпраща ежедневен бюлетин, който включваше скрупульозно детайлизиране на храненията му. Изброяването на всяко ядене, което ядеше, очевидно беше трудна работа, но той побърза, като смачка менюто в скоби: „(Няколко кюфтета - кюфтета, колбаси, репички)“; "(кюфтета, пържени яйца, студено кюфте)"; или "(желе от черен дроб и цариградско грозде - вид хайвер от жаби)." Понякога имаше сухо бодливо: „неразбираемо месо“ и по-рядко хвалебствено пробождане, „великолепна боровинка чорба“. Но най-вече това беше скучен плод от разфасовки и компоти.

Веднъж той с удоволствие докладва: „Купих и изядох голяма, брадавична, крива туршия“, но това активно търсене на храна беше рядкост.

"Не че Набоков не се интересуваше от храна", каза Брайън Бойд, видният учен на Набоков, който е съредактор на "Писмата", пред The ​​Salt. "Но в писмата си до Вера той отчиташе послушно какво е ял и тъй като цената на немския пансион му се хареса много малко, неговите описания, като че ли, бързо изстъргват чинията в съда на писмото за деня."

Когато Набоков не изброява ястията си с пистолет, писмата му блестят с великолепни, остроумни метафори за храна. Като например неговия доклад за баски продавач на плажа, който продава „огромни вафли, като корсети“. Или внимателният му разказ за сутрешното берлинско небе: „скучно, но топло, варено мляко небе, с кожа - но ако го избутате настрани с чаена лъжичка, слънцето наистина беше приятно“.

Тази съвършена способност да заблуждава с изображения на субекти, за които той не знаеше много, беше отличителна черта на Набоков, казва Бойд. "Точно както той не можеше да кара кола, но предлага безценни описания [в Лолита] на пътуване по Америка по шосе, Набоков можеше да пише за храна, без да знае как да приготви ястие, по-сложно от варено яйце", казва той.

Феновете на Набоков ще се радват на откриващи връзки между неговите писма и фантастика. Например пламенната му декларация към Вера: „Ял съм много кайсии и те обичам много, много, много“ звучи като очарователен non sequitur. Но го свържете с изобилието от препратки към „кайсиевата мидифа“, „очарователните кайсиеви лопатки“ и „кайсиевите крайници“ на Лолита и човек получава ясното усещане, че пухкавата златистост на плодовете му носи еротичен заряд.

Или вземете този образ от писмо от 1924 г. на уличните лампи в Прага, горящи „с топъл и сладък блясък, като добре облизани ударни близалки“. Това „добре облизано“ - изящно докосване, предизвикващо лепкавия блясък на светлината на лампата - ще бъде рециклирано години по-късно, за да събуди устните на Лолита „червени като облизани червени бонбони“.

Акустичният афинитет между близалката и Лолита също не е случайно. Докато Набоков мрънкаше, американците неправилно произнасяха Лолита „Low-lee-ta, с тежко, лепкаво„ L “и дълго„ o “,„ а всъщност “, първата сричка трябва да бъде като в„ близалка “,„ L “ течен и деликатен, „утайката“ не е твърде остра. "

В Покана за обезглавяване, роман, написан от Набоков, когато Хитлер и Сталин бяха във възход в Европа, храната се превръща в средство за морално отвращение в сцената, когато директорът на затвора жадно консумира последното хранене на затворника, което самият затворник не може да понесе докосване. Когато осъденият мъж попита колко време му е останало преди обезглавяването, тъмничарят отговаря: "Отличен сабайон!"

„Sabayon или zabaglione се приготвя от яйца, захар и ароматно вино или плодов сок, бит над гореща вода, докато стане плътен и лек, и се сервира топъл или студен в чаша“, казва Бойд. "Сюрреалистичният лукс на ястието, което затворникът отхвърля, а режисьорът се подиграва, фалшивата или обърната любезност на всеки процес в тази осъдена килия, капсулира странните разногласия и изкривявания на романа."

Но това е опитомяващо в сравнение с това, което Набоков прави с храната в Ада, неговият най-дълъг и сложен роман, чийто сюжет е навит около кръвосмешение и жестокост. Декадансът е въплътен в последната вечеря, която омагьосаната Лучет споделя със своя полубрат Ван Веен на борда на круизен лайнер. Те ядат печена мечка (мечешко месо) и скариди от гругру, които са закръглените жълти ларви на палмовия дългоносик, последвани от „сладко, дебело турско кафе“. Малко след тази гротескна трапеза, отчаяната Лучет повръща „розов пудинг“ от коктейли с водка и скача в океана, като се удавя, дори когато „се надига с гадене с аромат на анасон“.

Сравнете този гастрономически ад с онази трогателна сцена от разказа на Набоков „Признаци и символи“ на стара двойка, търсеща утеха над чаши среднощен чай. Труден ден беше за тях. Те не са успели да дадат на сина си, който е в психиатрично заведение, подаръка за рождения ден от „десет различни желе от плодове в десет малки бурканчета“, тъй като той се е опитал да се самоубие. Събудени от телефонни разговори (грешен номер), те решават да пият чай:

"Те седнаха на своя неочакван, празничен полунощен чай. Той отпи от шумно; лицето му беше зачервено; от време на време вдигаше чашата си с кръгови движения, за да накара захарта да се разтвори по-добре. Вената отстрани на плешивата му глава се открояваше забележимо, а на брадичката му се виждаха сребърни четина. Подаръкът за рождения ден стоеше на масата. Докато тя му наливаше още една чаша чай, той облече очилата си и преразгледа с удоволствие блестящото жълто, зелено и червено малко бурканите. Неудобните му влажни устни изписваха красноречивите си етикети - кайсия, грозде, плажна слива, дюля. Трябваше да раче ябълка, когато телефонът отново звънна. "

Кой може да бъде? Не ни се казва, но усещаме, потъващо, че сцената с бижута с горещ чай и желе от дъга може да бъде само настройка за гибел.

Набоков и Вера също обичаха миниатюрни разнообразни желета и ги изяждаха направо от бурканите с лъжица - само още една удобна идиосинкразия на щастливия брак.

Нина Мартирис е литературна журналистка, базирана в Ноксвил, Тенеси.

ФУНКЦИОНИРАН ПОДКАСТ

Ежедневният подкаст на KPBS за новини, обхващащ местната политика, образование, здравеопазване, околна среда, граница и др. Новите епизоди са готови през делничните сутрини, за да можете да слушате сутрешното пътуване до работното място.