Павел Буре имаше невероятен втори сезон, дори без Игор Ларионов да го настрои. Но какво, ако професорът беше там?

canucks

Ако Игор Ларионов бе останал във Ванкувър Канук през 1992-93 г., вместо да се отправя към Швейцария за сезона, така че руските хокейни чиновници да не изтеглят част от заплатата му, докато са в НХЛ, може би бягане до Купата на Стенли ще пристигне година по-рано? Може ли Canucks да са спечелили сребърната чаша през 1994 г., вместо просто да „поставят?“

И може би Павел Буре е публикувал цифри, дори по-големи от зашеметяващите суми, които е постигнал само за втория си сезон в НХЛ?

Предишните два въпроса са без отговор, въпреки че можете да спекулирате. Но последното, Стан Смил не се съмнява.

"О, да", категорично каза бившият помощник-треньор на Канукс на идеята дали ветеранският център, по прякор Професор, и младата руска ракета биха се комбинирали за още по-големи височини, отколкото Буре успяваше без Ларионов през втория си сезон.

След приличен първи сезон в НХЛ през 1989-90 г., Ларионов бе изпаднал през 1990-91 г., като отчете само 34 точки и накара някои да се замислят дали бившата съветска олимпийска звезда вече е минала своя разцвет.

Но пристигането на Буре през ноември 1991 г. като че ли съживи Ларионов, който завърши сезона с 65 точки, докато Буре спечели трофея Калдър като новобранец на годината в лигата.

Тригодишният договор на Ларионов беше изтекъл през лятото на 1992 г., но бъдещата зала на славата настояваше, че той не може да се върне, докато руската федерация по хокей все още се опитваше да вземе процент от заплатата си като някакво солидарно плащане.

„Сега там има нови хора и те казват, че ако се подпиша отново с Canucks, те трябва да получат същата сделка. Това е изцяло нова федерация. Не дължа на тези хора нищо и парите не отиват за руския хокей. Не знаем къде отива. Може би си подреждат джобовете.

Дори без Ларионов да го нагласи, Буре публикува невероятен сезон.

Bure се очерта като истинска суперзвезда в лигата, създавайки своя опит до почти слава година по-късно.

Той беше първият Канук, който вкара 50 гола, подвиг, който постигна на 1 март 1993 г. Забележително е, че му отне повече от месец, за да получи следващите си 10, тъй като на 11 април той постигна 60 гола.

Той беше първият Canuck, който проби бариерата от 100 точки, като направи това на 1 април.

„Той електрифицираше всяка вечер“, спомня си Смил, който се оттегли в сезона преди пристигането на Буре и се премести в треньорството, като се обучаваше от страна на старши треньора Пат Куин. „Не знаехте какво да очаквате от Павел… ако той ви направи половин стъпка, приключихте. Той можеше да вкара и по двата начина, с изстрела си или скоростта си с дик. Винаги имаше нещо в ръкава му, което никога не си мислил, че играч може да направи. "

Bure беше всичко за победа, на и извън леда.

„Той имаше истинска страст, имаше истински нюх. Той имаше истински пищял, но не и прекалено пищял ... просто такъв беше. И се грижеше да спечели. Искаше да спечели като нещо номер 1, независимо от всичко ”, спомня си Смил. „В крайна сметка всичко беше за победа.“

В крайна сметка треньорите просто оставят Буре да играе. Там не се провеждаха много тренировки.

- Това беше Пат - каза Смил. „Нека бъде играчът, какъвто може да бъде. Играете в рамките на вашите системи и Пат ще бъде трудно за всеки ден на практика за това. Но след като сте получили шайбата, сте имали свободата да бъдете най-доброто, което можете да бъдете, а Павел е могъл да направи това. Трябва да оставите играчи като този да играят. "

Самият отбор постигна нов стандарт, пробивайки за първи път бариерата от 100 точки в класирането, завършвайки сезона със 101 точки, добре за второ поредно първо място в редовния сезон в Smythe Division.