Докато всеки използва мазнини за гориво до известна степен, кетогенната диета има за цел да намали нивата на инсулин до точка, в която нивата на кетони са достатъчно високи, за да се измерват в кръвта, дъха или урината. [1]
При гладуване нивата на инсулина спадат, а нивата на глюкозата намаляват и нивата на кетони се увеличават постепенно.
Според таблицата на д-р Стив Фини по-долу, „добре формулирана кетогенна диета“ съдържа между 3 и 20% въглехидрати и между 10 и 30% протеини.
Други диетични шаблони като средиземноморската или палео диетите обикновено съдържат повече въглехидрати и по-малко мазнини.
Загрижеността, която обикновено се изразява относно диетите с ограничени въглехидрати, е, че те няма да осигурят адекватно хранене (т.е. витамини, минерали и аминокиселини).
На диабетиците, заедно с населението, се препоръчва да се хранят в съответствие с указанията на USDA Food Pyramid/My Plate, които подчертават „здрави пълнозърнести храни“, като същевременно обезсърчават наситените мазнини и холестерола.
Казват на диабетиците, че не трябва да се лишават от всякакви храни или да не рискуват да получават неадекватно хранене, а по-скоро да „покриват” всички въглехидрати, които ядат, с инсулин (или да лекуват лекарства като Метформин за диабетици тип 2).
Дори в здравните кръгове понякога се смята, че кетозата е екстремна и не си струва усилието за повечето хора, но наистина ли е толкова трудно да се постигне?
Когато разгледаме връзката между кетоните, кръвната захар и HbA1c, виждаме, че някой с отлични нива на глюкоза в кръвта ще има умерено количество кетони в кръвта.
- Биодиетата - научната и добре формулирана кетогенна диета - Клеопатра
- Ефектът на нисковъглехидратната, кетогенна диета спрямо диета с нисък гликемичен индекс върху гликемичната
- Използването на кетогенната диета при лечението на епилептични енцефалопатии
- Ефекти от нисковъглехидратната, кетогенна диета върху синдрома на поликистозните яйчници Пилотно проучване
- Златната зона на глюкозата - Марти Кендъл