Няма нищо като неразривната и любяща връзка между сестрите. Сестринството е една от най-важните връзки, които човек може да има през живота си. И не винаги трябва да се определя от кръв. Често пъти близки приятели могат да влязат в ролята на сестра и да ни предоставят мъдростта, близостта и доверието, които свързваме с братя и сестри. Сестрите помагат да се оформят жените, каквито сме днес. За да отпразнуваме тази красива връзка, ето шест стихотворения, които изследват и прегръщат любовта между сестрите.

сестрите

от Пазар на таласъми и други поеми от Кристина Росети

Защото няма приятел като сестра

При спокойно или бурно време;

За да развеселите един по досаден начин,

Да го вземеш, ако някой се заблуди,

За да вдигнете един, ако някой се колебае надолу,

За укрепване, докато човек стои

„Имам една сестра в нашата къща”От Емили Дикинсън

Имам една сестра в нашата къща -

И един жив плет далеч.

Има само един записан,

Но и двете ми принадлежат.

Един дойде по пътя, който дойдох аз -

И носех роклята си през последната година -

Другата като птица нейното гнездо,

Изгради сърцата ни сред.

Тя не пееше както ние -

Това беше различна мелодия -

Самата за нея музика

Като пчела от юни.

Днес е далеч от детството -

Но нагоре-надолу по хълмовете

Стиснах ръката й по-силно -

Което скъси всички мили -

И все така нейното бръмчене

Годините между,

Заблуждава пеперудата;

Все още в очите й

Виолетовите лъжат

Наплетен този много май.

Разлях росата -

Но взе сутринта, -

Избрах тази единична звезда

От широките нощни номера -

„ Нощта ми е сестра”От Edna St. Vincent Millay

Нощта е сестра ми и колко дълбоко влюбена,

Колко удавено в любовта и плевелно измито на брега,

Там да бъде разтревожен от влаченето и бутането

На ръба на прилива лъжа - тези неща и още:

Чия ръка сама между мен и пясъка,

Чий глас сам, чийто жалък дъх се приближи,

Може ли да размрази тези ноздри и да отключи тази ръка,

Тя би могла да ви посъветва, ако искате да чуете.

Малък шанс обаче при толкова черна буря,

Човек ще остави приятелския си огън и ще прилепне

Заради удавена жена и я върнете

Да капе и разпръсква черупки по килима.

Никой освен Нощ, със сълзи на тъмното й лице,

Часовници до мен на това ветровито място.

От слънцето и нейните цветя от Рупи Каур

не е кръвта, която те прави моя сестра

така разбираш сърцето ми

сякаш го носиш

„На моята сестра”От Уилям Уордсуърт

Първият мек ден на март е:

Всяка минута по-сладка от преди,

Червената гърда пее от високата лиственица

Това стои до нашата врата.

Във въздуха има благословия,

Което като че ли дава чувство на радост

До голите дървета и голите планини,

И трева в зеленото поле.

Моята сестра! (Това е мое желание)

Сега, когато сутрешното ни хранене е готово,

Побързайте, сутрешната ви задача подаде оставка;

Излезте и почувствайте слънцето.

Едуард ще дойде с вас; и ще се помолите,

Облечете с бързина горската си рокля;

И не носете книга: за този един ден

Ще дадем на безделието.

Никакви безрадостни форми не трябва да регулират

Нашият жив календар:

Ние от днес, приятелю, ще се срещаме

Откриването на годината.

Любов, сега всеобщо раждане,

От сърце на сърце краде,

От земята на човека, от човека на земята,

- Това е часът на усещане.

Един момент сега може да ни даде повече

От години трудна причина:

Умът ни ще пие във всяка пора

Духът на сезона.

Някои тихи закони, които сърцата ни ще направят,

На които те дълго ще се подчиняват:

Ние за следващата година може да отнеме

Нашият нрав от днес.

И от благословената сила, която се търкаля

Относно, долу, горе,

Ще оформим мярката на нашите души:

Те ще бъдат настроени да обичат.

Тогава ела, сестро моя! ела да се моля,

С бързина облечете горската си рокля;

—И не носете книга: за този един ден

Ще дадем на безделието.

„ На моята скъпа сестра, г-жа C.P. на нейния Nuptial " от Катрин Филипс

Няма да харесаме онези мъже, които нашите предложения плащат

Които увенчават чашата, тогава мислят, че увенчават деня.

Ние не правим гирлянди, нито олтар,

Които помагат не на радостта, а на показността.

Където веселието е справедливо заземено, тези диви играчки

Те са само обезпокоителен и празен шум.

Но това ще бъдат моите големи тържества,

Пожеланията на Оринда за блаженството на Касандра.

Нека нейното Съдържание е толкова несмесено и чисто

Като моята привързаност, и като това издържат;

И това силно Щастие може все още да намери

Не благодарение на нейното състояние, а на нейния разум.

Нека нейното Съдържание и задължение да бъдат еднакви,

И може да не знае мъка, освен от името.

Нека неговото и нейното Удоволствие и Любов да бъдат такива

Включване и разрастване, за да не знаем

Кой е най-привързан или най-много погълнат от мира;

Чия любов е най-силна или чието блаженство е най-много.

Да не се появи нищо случайно

Но какво ще се хареса на новите връзки на душите им;

И нека броят часовете, докато минат,

От собствените им радости, а не от слънце или стъкло:

Докато всеки ден като този може Свещеното да докаже

Към приятелство, благодарност и най-строга любов.