Какъв е инкретиновият ефект? С гликемичния индекс (GI) имахме физиологична скала за класифициране на въглехидратите. Някои повишават кръвната захар повече от други. Когато изследователите разглеждат храни, съдържащи въглехидрати, има много тясна връзка между GI и количеството освободен инсулин (инсулинов индекс - II).

хормонално

Инсулинът е хормонът, участващ предимно в регулирането на кръвната захар. Въглехидратите повишават кръвната захар, а инсулинът се покачва, за да се справи с него. Мазнините и протеините имат незначителен ефект върху кръвната глюкоза. Следователно години наред се предполагаше, че това означава, че това също ще има незначителен ефект върху секрецията на инсулин. Това всъщност не беше вярно. Току-що бяхме пренебрегнали този доста неудобен факт. Тъй като мазнините и протеините не повишават кръвната захар, не би трябвало да има ефект върху инсулина. Но протеините и съставните им части - аминокиселините също могат да повишат инсулина без никакъв ефект върху кръвната захар.

Още през 1966 г. в Journal of Clinical Investigation статията „Инсулиновата секреция в отговор на поглъщането на протеин“ показва, че оралното или интравенозно приложение на аминокиселината левцин би довело до стимулиране на секрецията на инсулин. Д-р Nuttall преоткрива този факт през 1991 г. в своята статия „Плазмената глюкоза и инсулиновият отговор на макронутриенти при пациенти без диабет и NIDDM“ (Diabetes Care 1991: 14: 824-38).

Така че протеините и аминокиселините са в състояние да стимулират инсулина без промяна в кръвната глюкоза. Това изисква цялостна промяна в начина, по който мислим за макронутриентите. Приблизително по същото време нараства интересът към хормоните, произвеждани в стомаха (чревни хормони), и така наречения инкретинов ефект.

През 1986 г. Наук и колеги забелязват нещо необичайно. При хората отговорът на кръвната захар към глюкозата, дадена чрез интравенозно или орално приложение, е еднакъв. Това всъщност не беше изненада. Простите захари като глюкозата се абсорбират бързо и лесно в червата.

Интересното обаче беше секрецията на инсулин. В отговор на същото ниво на кръвната захар имаше огромна разлика в инсулиновия отговор. Много мощни лекарства се дават интравенозно, тъй като има 100% бионаличност. Това означава, че цялото лекарство е активно. Когато се приемат през устата, много лекарства се абсорбират напълно или частично от черния дроб, преди да стигнат до кръвния поток. Така че интравенозните лекарства са по-ефективни от оралните.

В този случай обаче пероралната глюкоза е била далеч по-добра при стимулиране на инсулина от интравенозната. Освен това този механизъм няма нищо общо с кръвната захар. Инсулиновият отговор не е същото като отговора на кръвната захар. Това не беше виждано преди. В крайна сметка беше открито, че стомахът произвежда хормони - сега наричани инкретинови хормони, които увеличават секрецията на инсулин. Тъй като интравенозната глюкоза заобикаля стомаха, няма инкретинов ефект. Това може да представлява 50-70% от секрецията на инсулин след перорален прием на глюкоза.

Досега при хората са описани два инкретинови хормона. Това са глюкагоноподобен пептид 1 (GLP-1) и глюкозозависим инсулинотропен полипептид (GIP). И двата хормона се дезактивират от хормона дипептидил пептидаза-4 (DPP4). Инхибирането на DPP4 от лекарства като саксаглиптин причинява повишаване на нивата на инкретиновите хормони. Това повишава нивата на инсулин и помага за понижаване на кръвната захар.

Ефектът на инкретина започва в рамките на минути след поглъщането на хранителни вещества в стомаха и достига максимум около 60 минути. Инкретините имат ефекти, различни от стимулиране на инсулина. Те също така инхибират глюкагона и забавят изпразването на стомаха. Това води до забавяне на усвояването на глюкозата в организма.

Съществуването на път на секреция на инсулин, напълно независим от кръвната глюкоза, беше ново и вълнуващо. Тук имаше път, по който протеините могат да стимулират секрецията на инсулин. Може би аминокиселините стимулират инкретиновия път като механизъм на глюкозо-независима секреция на инсулин. Сравнявайки приема на различни протеини, по-специално млякото и млечните продукти са мощни стимули на инсулина.

Тази статия „Гликемия и инсулинемия при здрави индивиди след еквивалентни на лактоза ястия от мляко и други хранителни протеини“, публикувана в AJCN през 2004 г., демонстрира ефектите на различните протеини. Докато млякото и сиренето стимулират инсулина най-много, дори рибата треска има ефект тук.

Когато млякото се приема с други храни, това също води до повишаване на инсулиновия отговор. В статията „Млякото като добавка към смесените ястия може да повиши постпрандиалната инсулинемия“, на изпитваните се дава мляко или вода в допълнение към храненето им с спагети. От диаграмата става ясно, че инсулинът се увеличава много повече с добавянето на мляко спрямо водата.

Млечните протеини показват голямо несъответствие между ефекта на кръвната глюкоза (гликемичен индекс) и инсулиновия ефект. Повечето млечни продукти получават изключително нисък гликемичен индекс, но много висок инсулинов индекс. Докато лактозата е въглехидрат, съдържаща се в млякото, изглежда не играе голяма роля в инсулиновия отговор. Тестване на ефекта на чистата лактоза, гликемичния индекс и инсулиновия индекс се успоредят плътно.

Както се оказва, именно млечните протеини са причина за повишаването на инсулина. Преобладават два вида млечни протеини - казеин (80%) и суроватка (20%). Сиренето се състои предимно от казеинов протеин. Чувства се, че суроватъчната част на млечните продукти играе по-голяма роля в инсулиновата стимулация, но сиренето може да има и значителни остатъци от суроватъчен протеин. Аминокиселините с разклонена верига, открити в млечните продукти, могат да бъдат особено мощни.

Играе ли инкретиновият ефект роля в секрецията на инсулин в отговор на суроватката?

Докладът „Гликемия и инсулинемия при здрави индивиди след еквивалентни на лактоза ястия от мляко и други хранителни протеини: ролята на плазмените аминокиселини и инкретини“ хвърля малко светлина върху механизма на секреция на инсулин. Те измерват нивата на глюкоза и инсулин след тестови ястия и след това отиват една стъпка по-напред, за да тестват нивата на GLP-1 и GIP.

Това, което откриха, беше, че суроватъчният протеин в млечните продукти по-специално стимулира секрецията на инсулин. Докато нивата на GLP-1 не се различават между нито един от тестваните протеини (треска, мляко, суроватка и сирене), суроватката стимулира GIP в много по-голяма степен от останалите.

Това, поне отчасти, обяснява някои от констатациите, които обсъдихме в последната ни публикация. Въглехидратите не са единственият стимулатор на инсулина. Протеините също причиняват повишаване на инсулина. Уау, Нели. Това променя всичко.

По много здравословни причини отслабването е важно. Той може да подобри кръвната Ви захар, кръвното налягане и метаболитното здраве, намалявайки риска от сърдечни заболявания, инсулт и рак. Но не е лесно. Тук можем да помогнем.