Преминаването без глутен напоследък се е превърнало в тенденция, точно както това става веган или вегетарианец. Преди да направя собствено изследване, нямах представа какво точно представлява глутенът. За да бъда честен, просто знаех, че това е свързано със зърнени култури и това беше всичко. Но това отива много по-дълбоко от обикновените зърна. Глутенът е протеин, който може да се намери в пшеницата, ръжта и ечемика. По-голямата част от хората, които водят безглутенов начин на живот, го правят, защото от тях се изисква. Това, което имам предвид, когато казвам, че от тях се изисква, е, че имат непоносимост/чувствителност към глутен, което може да ги засегне повече от останалата част от населението. Тази непоносимост/чувствителност към глутен е известна като целиакия, която е автоимунно разстройство, което причинява увреждане на по-тънките черва чрез смилане на глутен. Глутенът уврежда по-тънките черва, като не позволява на тялото ни да усвоява хранителните вещества, които консумираме ежедневно.

глутен

Лично аз не страдам от целиакия. Вярвам обаче, че може да имам малка чувствителност към глутен. Имам склонност да съм изключително подут след консумация на пшеница. Но аз просто се самодиагностицирам тук (всички знаем колко опасно може да бъде). Така че, когато взех решение да се опитам да се освободя от глутен, го направих по няколко причини. Първото е любопитството. Бях любопитен как тялото ми ще реагира на промяната, положително или отрицателно. Освен това винаги търся начини да продължа да подобрявам връзката си с храната. В миналото, когато се борех дълбоко с хранителното си разстройство, отношенията ми с храната бяха обтегнати. Имах храни, които бяха изцяло извън границите, което обикновено доведе до преяждане и прочистване. В идеалния случай исках безглутеновото да бъде промяната, от която се нуждаех. Исках да се отдръпна от идеята за „диета“ и повече към интуитивното хранене.

По-долу е разбивка на това как първите четири седмици живот без глутен са били за всеки, който обмисля да отиде без глутен или е любопитен за ползите от това.

Седмица 1

Мислех, че без глутен ще бъде изключително трудно. Опитвал съм да минавам без въглехидрати и преди и мислех, че безглутеновото хранене ще бъде подобно, тъй като глутенът е протеин, съдържащ се в зърнените храни. Но бях изключително погрешен. Открих, че преходът е изключително лесен. Може би защото все още ядях нещата, които обичах. Все още консумирах въглехидрати (тестени изделия, хляб и т.н.), но без глутен. Изобщо не се чувствах лишен. Моите хранителни навици обаче се промениха. Ястията ми станаха по-цветни (пълни с зеленчуци, плодове, зеленчуци). Нещо, което леля ми-диетолог винаги искаше от мен като дете. Разбира се, това беше, когато яденето на достатъчно зеленчуци и плодове беше ежедневна борба. Храненето ми ставаше по-малко, но по-често. Като човек, който все още се бори от време на време с хранителните си навици (поради предишния ми опит с хранително разстройство), яденето това често беше изключително различно за мен. Но връзката ми с храната започна да се променя в положителен аспект. Очаквах с нетърпение да ям, дори да хапвам. Преди две години бях погълнат от страх и безпокойство колко често се храня.

В края на първата седмица бях загубил 3 кг. и се чувствах отлично физически. Без подуване на корема, без болки в стомаха и ядях през цялото време (резултат!).

Седмица 2

Тази седмица беше малко по-различна от първата. Най-вече мисля, че това беше свързано с факта, че първата седмица винаги съм имал някакъв зеленчуков микс или салата, приготвен и готов за употреба в хладилника. Тази седмица нещата останаха непланирани. Нямах лукса просто да отида до хладилника, когато трябваше бързо да хапна нещо. Открих, че ям по-малко зеленчуци, плодове и зеленчуци. Все още ги ядях, само че не в толкова голямо количество като първата седмица.

Въпреки че храненията ми варираха, все пак се чувствах невероятно. Нивата на енергията ми скочиха рязко. Акнето ми започна да се изчиства (стартирах и ново лекарство, така че това може да е причината). Не съм изпитвал желание за бързо хранене. Разбира се, отидох на вечеря с Coley (нашият редактор) миналия петък вечер, където имах няколко чипса тортила с брашно. Най-вече защото: баланс. Но и защото бях любопитен как ще реагира тялото ми след почти две седмици без глутен. Няма огромна реакция, само малко дискомфорт - нещо, което не бях изпитвал от преди първата седмица.

Разработването установи, че е обратно в моя приоритетен списък. Ето малко допълнителна информация за фитнеса и за мен самата: Преди бях момичето, което ходеше на фитнес два пъти на ден в продължение на поне един час на всяко пътуване, само за да прави кардио. Това, заедно с моето хранително разстройство, унищожи всяка здравословна връзка, която имах с тренировките. Бях с най-ниското си тегло от 128, но постоянно бях уморен. От края на лечението ми извън пациентите се занимавам и изключвам с фитнеса. Отчасти защото не мисля, че бях готов да гледам фитнеса с нов набор от очи. Бързо напред към настоящето, имам две членства във фитнеса и рядко ходя. Вместо това инвестирах в някои гири, ленти за съпротива и стълбище, за да мога да тренирам у дома. За първи път от много дълго време се чувствам силна и уверена в тялото си.

Не пия много, затова не бях мислил за алкохола като част от безглутеновото хранене. Едва когато в действителност попаднах в ситуация с алкохол, осъзнах, че несъзнателно съм елиминирал повечето алкохол от диетата си. Не опустошителна загуба. Но все пак не можах да се насладя на бира с Коли на местна Арт разходка в неделя. Дори не бях осъзнавал това, докато тя не ми го посочи! Въпреки че много алкохол не е без глутен, има някои без глутен алкохол за тези, които не виждат напълно елиминиране на алкохола от диетата си.

Седмица 3

В по-голямата си част тази седмица мина точно толкова, колкото и първите две. Две преживявания обаче определено надвишиха останалите.

Добавих алкохол обратно в диетата си. Въпреки че много алкохол съдържа глутен, открих някои, които нямат пшеница или се считат за без глутен поради това колко са дестилирани. Алкохолът, с който се почувствах комфортно и откривам, че има повечето места, е Джин на Хендрик. Както споменахме по-горе, повечето Джин се считат за без глутен, тъй като са дестилирани, но не пречи да направите собствени изследвания. В повечето ресторанти или барове това може да е малко по-скъпо, но предпочитам да платя малко повече, отколкото да се справя с дискомфорта по-късно. Поради моите изследвания, както и желанието да имам баланс в живота, успях да се насладя на петък вечер в града с приятели, без да се налага да бъда единственият приятел без питие в ръка.

Въпреки че петък вечерта ми беше страхотен, събота не беше това, което очаквах. Не, не говоря за махмурлук. Събота вечер трябваше да затворя една от работата си. Естествено се уверих, че ще ям, преди да започна работа. Вместо наистина да се уверя, че храната, която консумирах, е без глутен, просто предположих, че е така, защото се състои от неща, които обикновено ям, без глутен. Имах пиле, ориз и парна броколи, направени от майка ми. Всичко беше толкова хубаво, особено оризът. Въглехидрати, обичам ги. Така че можете да разберете как бях изключително объркан от силната болка, която изпитвах двадесет минути след смяната си. Знаех, че това не са крампи от очаквания ми период, защото това се чувстваше различно. Имах толкова много болка, че когато се опитах да се наведа, за да облекча дискомфорта, не можах. Изпитвах стреляща болка отстрани и се чувствах като балон, готов да изскочи.

Както обикновено, касирах през нощта. Опитвайки се да не позволя това да повлияе на моето отношение, работих през текущата ни линия, преди да посегна към телефона. Набрах бързо майка си и попитах дали има вече жито в вечерята ни. Тя провери кутията на оризовия смес, която направи, и видя, че не само съдържа пшеница, но и ечемик. Всичко имаше смисъл сега. Бях погълнал несъзнателно глутен и предизвиках тази реакция. Бях подут, имах невероятни болки в стомаха и се изпотявах като треска.

Мениджърът ми ме видя и веднага ме изпрати до тоалетната, казвайки, че не изглеждам добре. След това седях в стаята за почивка за около 10 минути и блъсках спрайт с надеждата, че ще помогне (Като дете майка ми винаги ми даваше спрайт, ако ме боли стомахът). Малко по малко започнах да се чувствам по-добре. Дискомфортът, който изпитвах, беше газ. Това беше реакцията на тялото ми, че съм изял само малко количество глутен. Почувствах се като балон, който бавно се издухваше.

Няма да лъжа, някак се смутих. Никога досега не бях изпитвал подобно нещо. Наистина ме шокира, защото това беше най-голямата реакция, която имах, откакто бях без глутен Преди това имах малък дискомфорт, но нищо в сравнение с това. Това преживяване е това, което наистина резонира с мен. Това ми показа как глутенът може да повлияе на тялото ми.

Седмица 4

Така че за тази седмица ще се съсредоточа върху прегледа на нещо, което може да е твърде TMI за някои читатели: менструалният ми цикъл. Да, лельо Поток. Седмицата, която всички очакваме с нетърпение всеки месец! Така. Много. Забавно. Обикновено страдам седмицата преди цикъла ми и седмицата с мигрена, спазми до точката, в която дори не мога да ходя и една или две по-болезнени дефекти по лицето. Наистина не очаквах тази част от живота ми да се промени твърде драстично само заради глутена, но бях приятно изненадана. За първи път от месеци бях без мигрена. За всеки, който страда от мигрена, знаете болката, причинена от тях.