От Стефани Шенуда, Daily Staff Reporter
Публикувано на 3 февруари 2015 г.

предприема

Забележка на редактора: Този семестър стартираме нов раздел Life във вестника. Започваме това начинание с няколко отделни вноски с истории, свързани със здравословното хранене, фитнеса и психичното здраве. Нашата цел е да предоставим информация, подходяща за студенти и да помогнем на заинтересованите читатели да водят по-щастлив и здравословен живот.

Когато старшата LSA Лиза Шлосберг влезе в редакцията на 420 Maynard за интервюто си, помислих, че знам какво ще каже тя. Знаех, че тя е тежала около 300 паунда и е загубила 150 паунда по време на втората си година в университета. Това трябваше да бъде подредена статия от 600 думи за това как да се поддържа загуба на тегло в колежа от някой, който е бил там. По време на нашето 90-минутно интервю обаче научих, че множество сложности, свързани със загуба на тегло. Това не е просто физическо пътуване, а психическо пътуване.

Здравословно хранене

Отначало изглежда просто.

„Загубих много килограми на втората година“, каза Лиза. „Цял живот бях с наднормено тегло, след първата година тук стартирах Джени Крейг и го правех в продължение на седем месеца, преди да го взема в свои ръце и да се храня на диета.“

Въпреки че някои хора, които решават да отслабнат, отчитат „аха момент“, Лиза каза, че не е сигурна какво я е накарало да направи толкова драстична промяна в живота си, особено защото обикновено е била щастлива преди да отслабне.

„Това е единственият въпрос, който всички ми задават, за който все още нямам отговор. Просто беше време - каза тя. „Направих пропуск една година преди колежа и мисля, че заминаването в чужбина и усамотеността и независимостта ме настроиха, за да мога да направя нещо подобно. За мен не беше това, което е за много хора: не бях тормозен, не бях тъжен, не мразех как изглеждам. Просто трябваше да направя нещо за себе си. ”

Лиза каза, че през целия си живот е била с наднормено тегло, но никога не се е чувствала принудена да направи нещо по въпроса, защото не се интересува от разбирането на храненето или как да живее здравословно. Тя е била на множество диети, докато расте, но никоя от тях не е останала, защото сърцето й не е било в нея.

„Родителите ми се опитваха и опитваха, но можете да направите толкова много за дете, което не се интересува от отслабване“, каза тя. „Този ​​път беше различно. Не можах да преброя точки - не го правех отново. Просто спазих правилата и направих това, което трябваше да направя, и видях, че започна да работи, така че това беше добре. "

Лиза избра програмата на Джени Крейг, защото каза, че е като диета за манекени.

„Когато за първи път започнах, нямах идея как да се храня правилно, дори и да исках. Нямах хранителни познания и нямах интерес. Просто си помислих: „Ако трябва да преживея това, нека направим това възможно най-лесно.“

Лиза започна програмата, като безпроблемно замени любимите си храни с порционната храна, изпратена в кутии от Джени Крейг. Въпреки че може да изглежда като трудна настройка, Лиза отвори първата кутия и никога не погледна назад.

„Когато започнах Джени Крейг, мисля, че бях на 2300 калории и след това, когато отидете, изпускате стотици калории. Те ви дават леки закуски и десерт и от самото начало си помислих, че нямам нужда от закуски или десерт, или дресинг върху салатата си. Изрязах всичко от самото начало и не трябваше. Наистина не знаех по-добре. "

Лиза каза, че е научила много от своите консултанти за отслабване, включително разликата между добрите и лошите мазнини, защо фибрите се пълнят и как да включи протеините в храната. Но поради естеството на програмата, тя не трябваше да прилага наученото. Просто трябваше да яде храната, която изпращаха.

„След като започнах, всичко беше черно-бяло, нещата бяха разрешени, а не - каза тя. „Не бях търпелив. Не бях снизходителен. Опитвах се да отслабна колкото се може по-бързо. “

След седем месеца в програмата, Лиза реши, че може да загуби останалото сама и реши да поеме диетата в свои ръце. Знаеше, че докато отслабва, трябваше да яде по-малко, затова започна да ограничава още повече приема на калории и продължи да отслабва.

„От една страна научих много. В същото време те не ме научиха достатъчно и не ги обвинявам, но не бях готов да направя това, което мислех, че мога. "

Въпреки че отслабването не променя личността й, Лиза казва, че екстремните мерки, които е предприела, за да свали килограми, често го правят. Декември 2013 г. осъзна, че й се завива свят и много вижда черни петна във зрението си. Тя не се мотаеше с приятелите си, защото животът й се въртеше около правенето на храна, избягването или отработването. До февруари тя отказа да опита дори един от любимите си мини кексчета, които получи в пакет за грижи, въпреки че осъзнава, че това не би означавало краят на света или диетата й да се отдаде от време на време. По това време тя си спомня, че изобщо не е искала да яде и че здравето й започва да се влошава.

„Спомням си, че се обадих на майка си от библиотеката по време на финалите и й казах, че не мога да уча или да виждам направо. Ходих на лекари през тези няколко месеца и се опитвах да стигна до дъното на причините, поради които през цялото време се чувствах като лайна. "

Лиза каза, че многократно й е казвано, че симптомите са странични ефекти от бързата й загуба на тегло и че с времето и поддръжката умът и тялото й ще се възстановят. Но тъй като тя все още имаше 15 килограма, за да загуби, преди да постигне целта си, Лиза пренебрегна съветите им и продължи да консумира по-малко калории.

„Това лято ударих най-лошото плато и не можах да отслабна, затова говорих с диетолог. Тя ми каза, че буквално се гладувам и цялото лято се опитах да го обърна. "

Лиза каза, че в този момент тя не е била в състояние да се разпознае или как е позволила да се случи.

„Бях в Ан Арбър през лятото и никога не съм искал да изляза да ям. Ако хората излизаха, аз се оправдавах да не ходя. Никога не съм бил този човек. Обичам да пия и обичам да се напивам с приятелите си. Обичам да ям и обичам храната и обичам да излизам с приятелите си, за да ям храна. Не съм уплашен, параноичен човек и съм спонтанен и тогава осъзнах, че това е отнело всичко. Изобщо не бях това, което бях. "

„За мен беше очевидно, че целият ми живот е бил хранително разстройство, или е преял, или е подхранвал.“

Фитнес

В допълнение към промените в диетата си, Лиза се ангажира да спортува за първи път, въпреки че в миналото е работила с треньори, които не са работили. Първоначално не беше забавно.

„Мразех упражненията, но го правех през цялото време. От самото начало бих тренирала два пъти на ден “, каза тя. „Бих плувал след спасителната си смяна и се прибирах вкъщи и правех кардио във фитнеса. Наистина, наистина много го мразех, но беше точно както всичко останало, и аз трябваше да го направя. Всичко, което направих, беше кардио, защото исках да изгарям калории. "

Лиза каза, че е мотивирана от собствения си напредък и се стреми да бъде с няколко секунди по-бърза всеки ден. Тя остана на кардио, защото не знаеше много за тренировки, но знаеше, че ако е потна и без дъх, прави нещо правилно.

„Месеци по-късно започнах да осъзнавам, че се радвам на това и на начина, по който ме кара да се чувствам. Никога, никога не съм мислил, че това ще се случи. Месеци и месеци по-късно започнах да се занимавам с лифтинг и силови тренировки, но когато сте свикнали с кардио, това не се чувства като нищо “, каза тя. „Сега го обичам, тренировките са ми любимо нещо. Така издухвам парата. Правя го всеки ден. Правя много DVD на Insanity; Обичам да тичам. Правя почти всичко. "

Лиза е изминала дълъг път от първата си 17-минутна миля и дори е предприела стъпките, за да стане сертифициран личен треньор. Лиза каза, че не е сигурна дали иска да направи кариера от лични тренировки или колко дълго ще го прави. Когато пристигна в университета на първата си година, любовта й към пътуванията я накара да продължи международна специалност, която, по думите й, й хареса и научи много. Въпреки това тя каза, че този процес е променил всичко и че иска да има по-официално обучение по хранене и психология.

„Не знам къде ще бъда след дипломирането си и не търся дългосрочна кариера, така че в този момент няма по-добра работа от работата във фитнес зала и помагането на хората да отслабнат“, каза тя. . „Не мога да измисля нещо, което бих предпочел да направя, така че имам възможност да направя това, от време на време.“

Колкото и да се вълнува от възможностите да се занимава с фитнес на по-високо ниво, Лиза признава, че никога не го е виждала, дори когато е започнала свое собствено пътешествие.

„Винаги съм чувал за хора, които биха отслабнали и щяха да станат личен треньор и мислех, че това никога няма да ми се случи и сега съм този човек, аз съм такъв човек.“

Душевно здраве

Лиза каза, че когато започна да отслабва, смята, че това ще бъде само физическо пътуване. Мислеше, че ще бъде по-слаба, но животът й ще остане същият. Въпреки че пътуването й е имало много възходи и падения, Лиза каза, че е по-силен човек физически и психически след това, през което е преминала.

След като загуби повече от 150 килограма и след това се бори с хранително разстройство, Лиза каза, че прилага отдадеността и умствената твърдост във всеки аспект от живота си и че сега всичко е възможно за нея психически.

„Мислех, че просто ще се събудя по-слаб и ще продължа живота си и това е толкова далеч от случилото се. Чувствам, че мога да направя всичко, знам как да говоря и да бъда позитивен и самомотивиран и зависим от себе си, така че това помага във всичко, което правя през цялото време. "

Лиза каза, че нейните близки приятели имат само положителни неща за нейната трансформация и че нищо по този аспект от живота й не се е променило.

"Чувствам се до основи, аз съм един и същ човек и винаги съм била", каза тя. „Наличието на последователни хора е доказателство за това. Безброй пъти съм чувал, че наистина нищо не се е променило, и съм благодарен за това. Не отслабвах, за да изглеждам добре, така че никога не съм имал нагласата на социален алпинист, който щеше да стане слаб и да се охлади, но със сигурност има хора, които са се отнасяли към мен по различен начин. Сега има хора, които са по-приятелски настроени и ще коментират всички ваши снимки във Facebook и дори не се опитват да скрият колко прозрачни са те. “

Лиза обаче добави, че е забелязала, че хората, с които не е близка, често се отнасят с нея по различен начин сега, когато е по-слаба - от момчета до бармани.

„Трудно е да се обясни какво е било, защото не бях наясно“, каза тя. „Не приписвах нищо на затлъстяването си и бях забавен и щастлив, изходящ и силен и никога не обвинявах наднорменото тегло за нещо, което хората не харесваха в мен. Спомням си, че влязох в братовчед тук на първа година и буквално никога няма да забравя този човек да отвори вратата и да ме хвърли с поглед. Знаех точно какво е, бях 300 паунда и с горещите ми приятелки момичета. Не исках да мисля за факта, че това беше заради начина, по който изглеждах, но знаех. Постоянно имаше такива моменти. ”

Лиза каза, че осъзнава, че е била повече или по-малко „пренебрегвана“, преди да започне да отслабва, и че „слабата привилегия“ е нещо, което е спечелила, като отслабва.

„Не знаех, че ми е неудобно, докато не разбрах какво е да се чувствам комфортно в социални ситуации. Сега ми е толкова лесно “, каза тя. „Не мисля, че повечето хора приемат за даденост нормалното тегло и трудоспособният човек, но след като сте натрупали достатъчно килограми, за да бъдете от другата страна, знаете как работи обществото и това е разочароващо.“

Лиза, член на сестринството на Sigma Delta Tau, каза, че животът с нейните 55 сестра втора година я мотивира да стане по-здрава и се отнася към себе си като „гръцка история за успех в живота“, тъй като членството й е направило само полезни неща за нея. Въпреки че признава, че съществуват стереотипи за гръцката общност, Лиза каза, че е доказателство, че не винаги е така.

„Никога не съм чувствал, че те просто искат да стана кльощава, за да се впиша по-добре. Никога не съм се чувствал по този начин и мисля, че това е така, защото се вписах, преди да стана слаб Сприятелих се, обичах да обещавам, обичах класа си по залог и обичах първокурсника и приписвам почти всичко това на моето хорърство. Те бяха до мен с цялото нещо и с добри намерения. Всички мои приятели все още са ми приятели и ако не друго, загубата на тегло само ни е сближила. “

Въпреки че процесът на бързане често се смята за повърхностен, Лиза каза, че това зависи от училището и къщата. Когато тя заложи главата на университета на Сигма Делта Тау на 300 паунда, тя се почувства като фокусирани върху коя е тя, а не върху това как изглежда, което в крайна сметка води до нейното приемане.

"За SDT не ви е позволено да обмисляте нищо относно външния им вид", каза тя.

„Чувствах, че принадлежа там, веднага щом бях там, а на другия край ми се отвърна. Наистина бях с наднормено тегло и бях напълно приет от самото начало. За мен е почти лудост колко добре се получи в моя случай, знам как изглеждах, но просто се получи перфектно. Ако беше повърхностно, не мисля, че щях да бъда приет никъде по това време. "

Движа се напред

Въпреки че е с една и съща тежест от една година, Лиза признава, че все още се учи как да поддържа теглото си и да живее балансиран живот. Миналата година, докато участваше в програмата Semester At Sea, Лиза реши да изпълни грешката си в пътуването и да върне човека, когото знаеше, че е вътре. Но след месеци натрапчиво проследяване на това, което е яла и управление на порциите си, това не се получи лесно.

„Първото пристанище, до което отидохме, беше Хавай за един ден“, каза тя. „Спомням си, че имах много фъстъчено масло на закуска и има много калории във фъстъчено масло, така че се опитвах да изчисля колко калории имах, докато всички останали докосваха земята за първи път. По-късно през деня поръчах салата, а те нямаха никаква, затова вместо това имах сандвич и това си спомням за Хаваите. "

В началото на пътуването Лиза се чувстваше неудобно, без да знае точно колко калории консумира и ще практикува тренировъчни движения, които е запомнила в коридора пред хотелската си стая.

„Наистина се страхувах, не се чувствах добре с това, но си обещах, че ще направя това пътуване както трябва“, каза тя. „В този момент приоритетът ми над всичко не беше да наддавам. Не ставаше въпрос да се насладите на пътуването. Опитвах се, но почти винаги едното идваше пред другото. ”

Лиза каза, че тревожността й се засилва от факта, че никога преди това не е била в състояние да се наслаждава на живота си, като поддържа здравословно тегло. Мислеше си, че ако яде това, което искаше, отново ще събуди 300 килограма. Тя каза, че са били необходими няколко случая да се отдадете на Китай, Виетнам и Камбоджа, преди да успее да се довери, че все още ще бъде себе си сутрин.

„Има смисъл за всички останали, но никога преди не съм изпитвал това. По принцип знаех, че трябва да правя точно това, което не искам, и да го правя отново и отново, ще го улесни. "

Нейният повратен момент беше 25 март, когато тя успя да яде и да се наслади на своята торта за 21-ви рожден ден и сладоледа, с който беше доставена. Това беше първият път, когато тя си спомни да яде торта и да се отдаде, без да съжалява. Лиза каза, че това е възможно само защото е започнала да вижда значението на умереността и възможността да се наслаждава на живота си, докато все още е здрава.

„Трябваше да изляза от него по някое време и си обещах, че ще прекратя това от другата страна“, каза тя. „Ако погледна назад към това преживяване и не го направя по правилния начин, никога нямаше да го преодолея.“

Плащайки го напред

Лиза каза, че ако може да започне отначало, ще започне своето пътуване по различен начин и ще отслабне по-здравословно. След като се бори с демоните си и е в състояние да помогне на своето старо Аз и новото й тяло да съжителстват, тя се запали по споделянето на нейната история и помага на другите да постигнат целите си и да водят по-здравословен живот. Въпреки че не съветва хората да бъдат толкова интензивни, колкото тя, Лиза каза, че най-важното е да се ангажираме да направим промяна в живота.

„От време на време чувах, че това не е диета, а промяна в начина на живот, но мисленето ми не беше в това. С времето процесът ме научи, че променяш живота си. Здравето ми има значение за мен сега и не преди. Мислех, че съветът не се отнася за мен, но ако искате да направите това по правилния начин, няма временни корекции. "

„Започването е най-трудната част, толкова е болезнено и мразя всеки, който отрича това“, каза тя. „Решението да ограничите това, което ядете и доброволно да се почувствате физически неудобно, не е забавно и в началото е гадно. След като преминете първите няколко седмици, имате инерция. Захранвайте през началото и след това вървете толкова бавно и стабилно. Бъдете гъвкави, снизходителни и прощаващи, и всички неща, които не бях. "