Кексът преживява неудържим възход. Те наистина са невероятно популярни - миналия месец в годишния списък на Zeitgeist на Google бяха включени тарталети като най-бързо нарастващото търсене на рецепти във Великобритания. Когато Пърл Лоу се ожени преди няколко седмици, беше с кексчета и канапета. Кейт Мос беше там. Така че има вероятност, макар и тънка, Мос да я е изял.

Food Guardian

Абсолютно логично е, че тази тенденция - строго индивидуални торти, а не споделяне на торти, които са много пропуснати - започна в Ню Йорк, домът на побеснелия индивидуалист, с откриването през 1996 г. на известната пекарна Magnolia на улица Bleecker. (Сега има много повече от тези продавачи на кексчета - да не говорим за разпространение в Обединеното кралство, включително Пейтън и Бърн, чиито кутии са толкова агресивно сладки, че всъщност са изявление за интериора.) Напълно подходящо е да е започнало през края на 90-те, пулсиращият епицентър на мен-аз-аз. Тук не става дума за преоткриване на чудото на печенето (макар че е чудо, начинът, по който работи); става въпрос за преправяне на миналото. Можете да имате всички най-добри битове от 50-те или 60-те години, без чантите на седлата, неприятните престилки, подчинението и неподвижното седене. Можете да се насладите на това изискано преживяване на чаени часове и да го превърнете в една ръка, докато вървите, вие-момент. Всичко, от което се нуждаете, са бутикови пекарни, за да облечете заблудата си.

Резултатът трябва да бъде фантастичен. В тези неща не може да има нищо вредно или скромно. Британското оразмеряване на приказки е напълно надминато от американския еквивалент. Името със своята куклена изисканост също е засенчено. Но по-точно, нашата приказка е твърде малка. Съвременните стандартни размери, като тези, използвани във всички прилични рецепти, са дадени за американската кифла. Те са огромни; Искам да кажа, аз го наричам закуска с една ръка, но имате нужда от доста големи ръце и огромен апетит. И онази водна глазура, която може би имаше вкус на лимон, е напълно вчера. Сега ви трябват два инча маслен крем. Трябва да е розово, или зелено, или бебешко синьо. Трябва да се тръби. Той трябва да достигне копнеж към небето, като главите на скумрия, които се извиват от звездна пита. Само че трябва да е вкусно изглеждащ. Модерният кекс прилича на детска мечта, чай на смъртен съд. За да повдигнем рекламата на M&S, това не е просто торта, това е аз-торта, торта от 21-ви век, начин на живот-торта. Не, трябва да си тананикате фоновата музика на Groove Armada. Не мога да направя всичко сам.

За да се върнете в пекарната Magnolia, това е на видно място в една от онези автобусни обиколки на Манхатън: в Sex and the City дамите редовно (добре. Може би два пъти) се срещаха тук за безумни торти. Мисля, че в един момент Миранда посещава магазина, защото яде торта като заместител на секса. Това е страхотен суиц, защото тази програма, която ще говори за секса с невероятни подробности, никога няма да разгледа този аспект от живота, който трябва да бъде абсолютно ключов за съществуването им, както измислено, така и реално: те винаги трябва да мислят за торта. И все пак да споменем, че сме на диета, би било крайна точка на лошия вкус. Това придава пикантност на тенденцията: никоя от тези жени не би яла сложен въглехидрат, ако беше еликсирът на вечния живот. Част от драмата и магнетизма на тези торти е забраненият им характер, поради което жителите на Ню Йорк (извънредни забранители) се отнасят към тях толкова похотливо. Те наистина не трябва да ядат, а да гледат: това е порнография, а не готвене. Френският еквивалент на това, между другото, са тези безумно скъпи разноцветни макарони, толкова изящни и миниатюрни, че дори да ги ядете, ще продължите да изглеждате стройни и елегантни. Това са французите за вас: те дори не могат да правят правилно порнография.

Във Великобритания ние прегърнахме движението (е, хайде - движение и можете да го изядете? Разбира се, че сме го приели), но по едва доловими причини. Ние не сме толкова влюбени в себеотричането, както жителите на Ню Йорк, и когато правим и купуваме тези предмети, е с ума да ги ядем, а не просто да гледаме. Смятам, че сме в плен на индивидуализма, както и следващата нация, но нашият пин-ап, както за живота, така и за кексчетата, е Нигела. Можете да дадете дата на тенденцията по този начин: Мога да ви кажа с пълна власт какво ще намерите в пълния курс за готварство на Delia (публикуван за първи път през 1978 г.): някои пеперудени сладкиши с големи размери на феята, където отрязвате отгоре, превърнете го в "крилца" и ги налейте отново с маслен крем, така че тортата да изглежда съвсем като пеперуда. Вие не получавате модерен кекс от Делия до последната й книга „Как да мамят при готвене“, но мисля, че това е малко измама, защото когато сте пропуснали лодка толкова дълго, колкото тя е пропуснала тази, Наистина мисля, че трябва да игнорирате лодката и просто да плувате.

Нигела, от друга страна: това е нейният подпис. Стандартните й тарталети са безопасни, нейните декоративни нрави са копирани в цялата страна. Нейната плътна шоколадова торта, направена за чаши, е изключителна, нейните бижута с бижута (един вид коледни торти, само по-лесни и по-малки и по-красиви) са с ресторантско качество. Прави го правилно, защото разбира импулса, който според мен в крайна сметка е инфантилен.

Ян Маквариш, социолог от университета в Кент, го дестилира по следния начин: "Става въпрос за игра на домашна отговорност абстрактно. Реалността на децата, съпрузите и истинските домашни задължения пробива мечтата за домашно блаженство, като прави бъркотия, оставайки навън на кръчма, когато трябва да се прибират у дома, за да се насладят на кексчета и като цяло са много скучни и повтарящи се. "

Вътрешността наподобява стареенето: тя е неизбежна и някога сме могли да я приемем, но приемането ни беше много ограничаващо и депресиращо и беше хубаво, че отменихме някои от тези принципи на неизбежността - като това са само жените които вършат домакински задължения. Но след като отхвърлихме всичко това, смятаме, че можем да аргументираме изхода си от законите на физиката. Гравитация, мръсотия, съдове, изтичане на времето - тези неща винаги ще бъдат с нас. Усещането е така, сякаш можем да се справим с тях, само ако ги превърнем в тази огромна иронична шега на райета.

За първия рожден ден на сина му направих гъсеница от 11 тарталета, заледена в зелено с желе за очи и маркировки на гъсеници, и го поставих върху мъх, който получих от цветар, и никой не разбра, че това е гъсеница, особено след като всички тези деца започнаха да ядат неговите телесни сегменти. Те смятаха, че е по-абстрактно. някой предложи „поляна торта“. Сестра ми помисли, че това е торта. Това не е това, което бихте нарекли успешен мираж. Джейн Ашър нямаше да пляска (въпреки че трябва да отбележа, че го извадих от нейната книга). Но бях абсурдно доволен от цялото преживяване. За разлика от ироничната шега, която е ботокс, с кексчета поне имате нещо, което можете да ядете в края му.