Карикатурна илюстрация на известното кацане на Луната. Някои хора смятат, че това е било заговор. Това изображение може да хвърли нова светлина!

по-високообразованите

В тази епоха на „фалшиви новини“ и нарастващ популизъм, срещането на конспиративни теории се превръща във всекидневно явление. Някои хора обикновено ги вдигат рамене - те ги намират за твърде опростени, пристрастни или фалшиви - но други се взимат. И ако човек вярва на един вид конспиративна теория, те обикновено вярват на други.

Психолозите се интересуват много от това защо някои хора са по-склонни да вярват в теориите на конспирацията, особено след като последиците могат да бъдат вредни: например, като избягват ваксинирането на децата си, вярващите във ваксинационни конспирации могат да навредят на общественото здраве; в други случаи вярата в конспирация срещу собствената етническа или религиозна група може да подклади радикализма.

Една от основните разлики между вярващите в конспирация и невярващите, която се появява в множество изследвания, е, че невярващите са склонни да бъдат по-високо образовани. За ново проучване в приложната когнитивна психология Ян-Вилем Ван Проойен от VU Amsterdam проведе две големи проучвания, за да се опита да проучи точно за какво става дума за това да бъдеш по-образован, което сякаш инокулира срещу вярата в конспирация.

За първото проучване Ван Проойен набра над 4000 читатели на научно-популярно списание в Холандия със средна възраст 32 г. Той ги попита за тяхното формално образование и вярата им в различни известни теории на конспирацията, като например, че лунните кацания бяха измама; той изпита чувствата им на безсилие; субективното им усещане за тяхната социална класа (те са разположили позицията си на социална стълба); и тяхната вяра в прости решения, като например, че „повечето проблеми в обществото са лесни за решаване“.

Колкото по-високообразован участник, толкова по-малко вероятно е те да подкрепят конспиративните теории. Важно е, че няколко от другите мерки бяха свързани с образованието и допринесоха за връзката между образованието и по-малко вяра в конспирация: чувство на по-малко безсилие (или повече контрол), чувство на по-висок социален статус и недоверчивост към прости решения.

Второ проучване беше подобно, но този път Ван Проойен изпита почти 1000 участници на средна възраст 50, избрани да бъдат представителни за по-широкото холандско население. Също така, имаше две фази: за първата участниците отговаряха на въпроси относно тяхното образователно ниво; чувство на власт; субективна социална класа; вяра в прости решения; и те взеха някои основни тестове за своите умения за аналитично мислене. След това две седмици по-късно участниците оцениха вярата си в различни теории на конспирацията.

Още веднъж, повече образование беше свързано с по-малко вяра в теориите на конспирацията и това изглежда беше обяснено отчасти чрез по-образованите участници, които се чувстват по-контролирани, имат по-малко вяра в прости решения и имат по-силни аналитични умения. Субективната социална класа не беше от значение в това проучване.

Взети заедно, Ван Проойен каза, че резултатите показват, че „връзката между образованието и вярата в конспиративни теории не може да бъде сведена до един-единствен психологически механизъм, а е продукт на сложното взаимодействие на множество психологически процеси“.

Естеството на неговото проучване означава, че не можем да заключим, че образованието или свързаните с него фактори, които той измерва, всъщност причиняват по-малко вяра в конспирации. Но има теоретичен смисъл, че те могат да бъдат замесени: например, повече образование обикновено увеличава чувството на хората за контрол върху живота им (макар че има изключения, например сред хора от маргинализирани групи), докато чувството на безсилие е едно от нещата, които често привличат хората към конспиративни теории.

Важното е, че Ван Проойен каза, че неговите открития помагат да се разбере защо образованието може да допринесе за „по-малко параноично общество“, дори когато конспиративните теории не са изрично оспорени. „Чрез обучение на деца на умения за аналитично мислене, заедно с разбирането, че обществените проблеми често нямат прости решения, чрез стимулиране на чувството за контрол и чрез насърчаване на усещането, че човек е ценен член на обществото, образованието вероятно ще инсталира умствените инструменти, които са необходими, за да подходим към измислените теории на конспирацията със здравословна доза скептицизъм. "