Миалгията е общ термин, използван за описване на дифузна мускулна болка и чувствителност и често се свързва с ревматични състояния.

sciencedirect

Свързани термини:

  • Креатин киназа
  • Миокардит
  • Статин
  • Статини
  • Пневмония
  • Диспнея
  • Енцефалит
  • Централна нервна система
  • Протеин

Изтеглете като PDF

За тази страница

Фазата на лечение на заболяването

Миалгия

Миалгия е болка, произхождаща от мускулите на дъвченето и се различава от болката в ТНС по няколко начина. Миалгията е слабо свързана с функцията на челюстта, докато болката в ставите е пряка функция на движението на ставите. Обикновено миалгията се забавя в началото. Мускулната болка от миалгия е по-дифузна и бавно се елиминира и отслабва с времето. Когато бъдат помолени да посочат местоположението на болката, пациентите с болка в ТМС обикновено сочат към малка част пред ухото, докато пациентът с миалгия ще постави ръцете си върху цялата страна на лицето.

Миалгията се диагностицира чрез клиничен преглед. Болката може да бъде провокирана от дигитална палпация на мускулите на дъвчене. Силно локализирани свръхчувствителни петна (тригерни точки) са типични находки. Пациентите търсят лечение предимно за облекчаване на болката. НСПВС и мускулните релаксанти обикновено се считат за първата линия на лечение. Антидепресантната терапия е много ефективна за много от тези пациенти. Терапията с шини също може да бъде ефективна и е лечение на избор при пациенти, които не могат да приемат антидепресанти. Пациентите, които изпитват най-голям дискомфорт при събуждане, трябва да използват шината през нощта; обаче пациентите, изпитващи най-голям дискомфорт вечер, трябва да използват шината през деня.

Миалгия ☆

Въведение

Миалгията е общ термин, използван за описване на дифузна мускулна болка и чувствителност. Кодиращата болка ноцицептивна информация от мускулите се предава чрез соматични сензорни неврони; макар и често дифузен, той може да бъде добре локализиран в контекста на конкретно нараняване на мускулите. Мускулната болка обикновено е резултат от нараняване, свързано с повтарящо се или продължително свиване (напр. Прекалено натоварване) или външна травма, възпаление, исхемия и някои метаболитни нарушения.

Миалгията често се свързва с ревматични състояния. Самият ревматизъм е неопределен термин за всяко хронично или остро състояние, което се характеризира с мускулно-скелетно възпаление, скованост и болезненост. Съответно миалгията е наричана мускулен ревматизъм.

Статини и мускулни увреждания

Матю Дж. Сорентино, в Храненето и скелетните мускули, 2019

Миалгии

Миалгиите са най-често съобщаваната от статини нежелана реакция и най-честата причина, поради която лекарствата със статини се спират. Диагнозата на миалгии е субективна, тъй като няма клиничен тест, който да диагностицира миалгии. Мускулните ензими като CK не са повишени при пациенти, оплакващи се от миалгии. Тъй като мускулните симптоми са често срещани при пациенти, които не приемат статини, може да бъде трудно да се определи дали симптомите се дължат на лекарството. Националната липидна асоциация (NLA) предложи оценка на индекс на статин миалгия, за да помогне на клиницистите да диагностицират индуцирани от статини миалгии (Таблица 30.2) [1]. Системата за точкуване се основава на резултати от наблюдателни проучвания и рандомизирани проучвания като проучването Effects of Statins on Skeletal Muscle Performance (STOMP) [6], но не е валидирана в перспектива.

Таблица 30.2. Резултат от клиничния индекс на NLA Statin Myalgia

Клинични симптоми (нови или увеличени необясними мускулни симптоми)
РЕГИОНАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ/ШАБЛОН
Симетрични флексори на тазобедрената става/болки в бедрата3
Симетрични болки в прасеца2
Симетрични болки в горната проксимална част2
Неспецифична асиметрична, с прекъсвания1
ВРЕМЕН ШАБЛОН
Начало на симптома 12 седмици1
DECHALLENGE
Подобрява се след отнемане на статини (4 седмици)0
ОТСТЪПКА
Същите симптоми се повтарят при повторно оспорване [7]. Симптомите обикновено са двустранни и включват големи мускулни групи като бедрените мускули. Болките в ставите обикновено не са проява на симптоми, предизвикани от статини. Активните пациенти могат да забележат повече симптоми при упражнения. Симптомите обикновено са очевидни в рамките на седмици след започване на приема на статин и обикновено отзвучават бързо след спиране на лекарството. Симптомите могат да бъдат забележими при всяка доза статини, въпреки че може да има повишена честота на симптомите при по-високи дози или при по-продължително действащи статини. Пациентите могат да имат симптоми, подобни на всички статини, или да понасят определени статини, а не други. Тъй като мускулните симптоми са често срещани, спирането на статин, за да може симптомите да изчезнат и след това повторно предизвикване на пациента със статини, за да се види дали симптомите се повтарят, е единственият начин да бъдете сигурни, че симптомите са свързани със статини. Ако симптомите продължават повече от 2 месеца след спиране на статина, тогава трябва да се обмислят други мускулни диагнози.

Световно годишно проучване на нови данни за нежелани лекарствени реакции

Мускулно-скелетен

Миалгия, миопатия и рабдомиолиза, дължащи се на статини.

Външни видове Инхибитори на HMG коензим А редуктаза

Вътрешни видове Митохондрии на скелетните мускули

Разпределение Скелетна мускулатура

Резултат Некроза

Последствия Миалгия, миопатия и рабдомиолиза, дължащи се на статини

Съотношение на дозата Обезпечение

Курс във времето Междинен

Фактори за чувствителност Генетичен (С-алелът на rs4149056 SNP в SLCO1B1 на хромозома 12; мутации на COQ2); възраст (над 65 години); лекарства (фибрати; съединения, които инхибират метаболизма на статини, например грейпфрут); заболявания (хипотиреоидизъм; травма и физическо натоварване; нефротичен синдром)

Класификацията и управлението на мускулните разстройства, дължащи се на статини, започват да стават все по-ясни. Сега е признато, че до 10% от пациентите, които приемат статин, ще развият мускулни симптоми с различна тежест. Миалгията остава основният терапевтичен проблем и въпреки че не е основна грижа за здравето, тя се среща с достатъчна честота, за да повлияе на придържането към терапията. Повечето отзиви за неблагоприятните ефекти обаче се фокусират върху много по-рядката миопатия или много рядката, но потенциално фатална рабдомиолиза.

Статините се понасят предимно добре и незначителната миалгия рядко е причина за отнемане [34 M]. Свързаните с мускулите проблеми включват миалгия без повишена активност на креатин киназата в мускулите, повишена активност на креатин киназата самостоятелно и силна мускулна болка с или без повишена активност на креатин киназата до над 10 пъти горното ниво на референтния диапазон. Упражненията могат да причинят миалгия и повишена активност на серумната креатин киназа при пациенти, приемащи дори ниски дози статин [35 С]. Значителни мускулни увреждания или рабдомиолиза могат да причинят остра бъбречна недостатъчност и смърт. Сериозните неблагоприятни ефекти са по-вероятни при пациенти в напреднала възраст и при пациенти с диабет и съществуващо чернодробно или бъбречно увреждане. Изчислено е, че сериозна миопатия се среща веднъж на около 30 000 лечения и рабдомиолиза около три пъти по-рядко.

Индуцираните от статини мускулни разстройства са свързани с един кандидат ген, за което се съобщава в няколко публикации. Вариант на гена SLCO1B1 може да доведе до неоптимално чернодробно поемане на статини, което води до високи циркулиращи концентрации при конвенционални дози. Генът кодира полипептид, който регулира поемането на статини от черния дроб. Вариантът засяга 15% от населението, като дава коефициент на вероятност за миопатия от 4,5 [36 С]. Пациентите с този вариант могат да бъдат успешно лекувани чрез титриране на дозата до много малки количества и/или прилагане на лекарството само на всеки втори ден.

При един пациент с миопатия, свързана с правастатин, е изследвана функцията на нова мутация (c.1628T> G, p.Leu543Trp) в гена SLCO1B1 [37 AE]. Вариантите на OATP1B1 с мутация (OATP1B1 * 1a + c.1628T> G или * 1b + c.1628T> G) имат намалена транспортна активност за типични субстрати и правастатин в сравнение с други варианти (OATP1B1 * 1a или * 1b), с намаляване в Vmax на транспорта и нормална KM. Вариантът обикновено се експресира върху плазмената мембрана на клетки HEK293, което предполага, че мутацията намалява функцията на OATP1B1, вероятно чрез намаляване на скоростта на нейния оборот.

Припокриващи се синдроми

Мускул

Миалгията е често срещан симптом при пациенти със синдром на MCTD. При повечето пациенти няма видима слабост, аномалии на ЕМГ или промени в мускулните ензими. Често е неясно дали симптомът представлява нискостепенен миозит, физическо отстраняване или свързан синдром на фибромиалгия. Възпалителната миопатия, свързана с MCTD, е подобна хистологично на IIM, с характеристики както на съдовото участие като DM, така и с клетъчно-медиирани промени на PM. 94 При повечето пациенти миозитът протича като остър пристъп на фона на обща болестна активност. Такива пациенти обикновено реагират добре на кратък курс на висока доза кортикостероидна терапия. Друг сценарий е този с нискостепенна възпалителна миопатия, която често е коварна в началото си. Тези пациенти често имат лош терапевтичен отговор на кортикостероиди. Впечатляваща треска се развива при някои пациенти с ПМ, свързана с MCTD 87; други пациенти могат да дадат анамнеза за фебрилни миалгии, които са били диагностицирани като „грип“.

НАРУШЕНИЯ НА СКЕЛЕТНИЯ МУСКУЛ

Инфекции и мускули

Миалгията е най-честият мускулен симптом, свързан с инфекции, и се среща при повечето вирусни инфекции. Той се разрешава с болестта, няма слабост и креатин киназата е нормална.

Миозитът може да бъде свързан с микробни агенти и е описан с многобройни вируси, особено грип и вируси на Coxsackie A и B. Проявява се с мускулна болка, лека слабост и може да има високо ниво на креатин киназа, което бързо се нормализира без лечение след около 1 седмица. Пиомиозитът е бактериална инфекция на мускулите, която е рядка и сериозна. Паразитните инфекции най-вероятно са токсоплазмоза и трихинелоза. Те обикновено дават дифузна мускулна болка и често се диагностицират чрез мускулна биопсия.

Mycoplasma pneumoniae и атипична пневмония

Мускулно-скелетни, бъбречни и хематологични синдроми

Миалгията и артралгията са често срещани симптоми при инфекции с M. pneumoniae, срещащи се при до 45% от пациентите. Съобщено е за 132 133 рабдомиолиза. 134-136 M. pneumoniae остеомиелит е много рядък, но се съобщава при имунокомпрометирани индивиди. 137 138 Наскоро е публикуван доклад за перипротезна ставна инфекция, причинена от M. pneumoniae. 139

Инфекцията с M. pneumoniae се свързва с остър гломерулонефрит и нефротичен синдром. 140-144

Хемолитичната анемия е необичайно, но докладвано усложнение на инфекция с M. pneumoniae. 116,132,145,146 Други хематологични усложнения включват тромбоцитопения, панцитопения и дисеминирана вътресъдова коагулация. Тези усложнения обикновено се наблюдават в най-фулминантните случаи, 103, 133, 147-149 и са свързани с наличието на студени аглутинини (вж. „Имунология и резистентност“).

Крампи, мускулна скованост и непоносимост към упражненията

Болест на щитовидната жлеза

Миалгията, спазмите и сковаността са първоначалните характеристики при половината от пациентите с хипотиреоидизъм. Сковаността е по-лоша сутрин, особено в студените дни, а вероятната причина е забавянето на мускулното свиване и отпускане. Това е различно от миотонията, при която се засяга само релаксацията. Всъщност активността влошава сковаността на хипотиреоидизма, което може да е болезнено, докато активността облекчава миотонията и е безболезнена. Забавянето на мускулното свиване и отпускане понякога се демонстрира, когато се тестват сухожилни рефлекси. Отговорът има тенденция да "затвори".

Перкусията на мускула води до локализиран възел на свиване, наречен миодема. Това локализирано свиване продължава до 1 минута преди бавно да се отпусне.

Myokymia; CMUA на лицето, езика и крайниците; и мускулни крампи се развиват от време на време при пациенти с тиреотоксикоза. Възстановяването на еутиреоидното състояние обръща всички невромускулни симптоми на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.

Крампи, мускулна скованост и непоносимост към упражненията

Болест на щитовидната жлеза

Миалгията, спазмите и сковаността са първоначалните характеристики при до половината от пациентите с хипотиреоидизъм. Сковаността е по-лоша сутрин, особено в студените дни, а вероятната причина е забавянето на мускулното свиване и отпускане. Това е различно от миотонията, при която се засяга само релаксацията. Всъщност активността влошава сковаността на хипотиреоидизма, което може да е болезнено, докато активността облекчава миотонията и е безболезнена. Забавянето на мускулното свиване и отпускане понякога се демонстрира, когато се тестват сухожилни рефлекси. Отговорът има тенденция да "затвори".

Перкусията на мускула води до локализиран възел на свиване, наречен миодема. Това локализирано свиване продължава до 1 минута преди бавно да се отпусне.

Миокимия, непрекъсната двигателна активност на лицето, езика и крайниците и мускулни крампи се развиват от време на време при пациенти с тиреотоксикоза. Възстановяването на еутиреоидното състояние обръща всички невромускулни симптоми на хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.

Препоръчани публикации:

  • Неврология
  • За ScienceDirect
  • Отдалечен достъп
  • Карта за пазаруване
  • Рекламирайте
  • Контакт и поддръжка
  • Правила и условия
  • Политика за поверителност

Използваме бисквитки, за да помогнем да предоставим и подобрим нашата услуга и да приспособим съдържанието и рекламите. Продължавайки, вие се съгласявате с използване на бисквитки .